В ученическите ми години беше популярен фразеологизмът "нация техническа". Ползваше се за изразяване на възхищение от практичните идеи на съвсем обикновени наши сънародници, измислили някоя хитрост, за да излязат от затруднена ситуация или да си облекчат труда. По-старо съответствие на тези думи аз виждам в израза "сиромах човек - жив дявол".
За какво пиша това ли? Защото току що гледах едни възрастни жени, гостенки в "Часът на Милен Цветков", които уплътняват времето си и оползотворяват отпадъчните найлонови торбички. Изработват от тях разни неща - плетат пазарски чанти, калъфи за мобилни телефони, вази, кошнички и т.п. Смея да кажа, че произведенията им изглеждаха доста модерни - шарени, раздвижени... А бе фйешън! ;)
И се сетих, че преди години (в началото на 90-те) народът беше луднал да плете терлици, торбички, постелки за баня и за пред входна врата от дамски чорапогащи. То се режеха ленти, връзваха се, подбираха се цветове - домочадието участваше в цялостния процес. Моето лично мнение е, че терлиците бяха и красиви, и здрави, и много топлеха. После жените зарязаха чорапогащите и полите и започнаха да носят панталони, та и домашната манифактура за оползотворяване на скъпия отпадъчен материал замря. Още по-рано пък се правеха масово вазички от пластмасови бутилки на Веро, чашки за вода и безалкохолни напитки от бурканчета нес кафе.
Мисълта ми е, че българинът все измисля начини да използва още веднъж нещото, което вече не му трябва. Пример - рогозките от царевична шума, парцалените черги... Сиреч нашего брата поначало мисли рационално и зелено. И съответно на времето използва актуалните отпадъчни материали и им вдъхва нов живот. С две думи рециклирането е дълбоко залегнало в нашето мислене. Просто трябва да не си слагаме кепенци на въображението и креативността.
Ако тия баби бяха жители на друга страна, сигурно екологичните организации биха подели тяхната идея и биха я развили в национална стратегия за зелена природа. Пък може би и патент биха им дали за добрата идея.
За какво пиша това ли? Защото току що гледах едни възрастни жени, гостенки в "Часът на Милен Цветков", които уплътняват времето си и оползотворяват отпадъчните найлонови торбички. Изработват от тях разни неща - плетат пазарски чанти, калъфи за мобилни телефони, вази, кошнички и т.п. Смея да кажа, че произведенията им изглеждаха доста модерни - шарени, раздвижени... А бе фйешън! ;)
И се сетих, че преди години (в началото на 90-те) народът беше луднал да плете терлици, торбички, постелки за баня и за пред входна врата от дамски чорапогащи. То се режеха ленти, връзваха се, подбираха се цветове - домочадието участваше в цялостния процес. Моето лично мнение е, че терлиците бяха и красиви, и здрави, и много топлеха. После жените зарязаха чорапогащите и полите и започнаха да носят панталони, та и домашната манифактура за оползотворяване на скъпия отпадъчен материал замря. Още по-рано пък се правеха масово вазички от пластмасови бутилки на Веро, чашки за вода и безалкохолни напитки от бурканчета нес кафе.
Мисълта ми е, че българинът все измисля начини да използва още веднъж нещото, което вече не му трябва. Пример - рогозките от царевична шума, парцалените черги... Сиреч нашего брата поначало мисли рационално и зелено. И съответно на времето използва актуалните отпадъчни материали и им вдъхва нов живот. С две думи рециклирането е дълбоко залегнало в нашето мислене. Просто трябва да не си слагаме кепенци на въображението и креативността.
Ако тия баби бяха жители на друга страна, сигурно екологичните организации биха подели тяхната идея и биха я развили в национална стратегия за зелена природа. Пък може би и патент биха им дали за добрата идея.
10 коментара:
:) Интересно са се сетили бабите! Може и да сме креативна нация и сме, но жалко, че нямаме добра политика за опазване на околната среда...Та не след дълго всичко ще е покрито с найлонови торбички и други буклуци...
Иначе евала на такива креативни натури като тези, за които пишеш! :)
Страхотна идея на бабите. Между другото "нация техническа" е пропаганден лозунг от времето на комунизма, любим на др. Тодор Живков. Като се сетите какви технологии е имало по времето на комунизма, веднага ще разберете защо изразът остана завинаги в българския език ;-)
Специално в областа на рециклирането смятам, че трябва да сме притиснати до стената,било от нуждата, било от "твърдата ръка", за да започнем до оползотворяваме отпадъчните продукти.
Нехайството в това отношение ни е заложено като наследство в манталитета ни на нация.
Знам, че звучи едва ли не обидно, но е факт. Достатъчно е само да се огледаме за потвърждение.
Е, изключения винаги има.
Смятам, че не си съвсем прав. В момента положението наистина е отчайващо, но...
Мисля, че сме забравили или съзнателно загърбили присъщата ни изобретателност при второто използване на нещата.
Като ученик, през 40-те години, с мерак помагах на баба в подготовката и тъкането на парцалени черги.
Тогава, вълнена дреха не се хвърляше, а нарязваше на парчета и в чували се отнасяше на дарака. Вълната се предеше, боядисваше и се плетяха терлици, пуловери, желетки и какво ли не.И това се случваше не на село, а във Варна.Това беше борба с кризата и купонната система.
Канев, аз съм доста по-малка, но като потомък на съвсем обикновени хора, селяни, и аз съм рязала парцали дори от памучни дрехи, за тъкане на черги. Поне в моето семейство се търси приложение на старите неща. Например от стари радиоапарати и телевизори с дървена кутия баща ми направи прекрасни столчета. Хем са здрави, хем красиви. Това не е ли рационално мислене? И го прави не защото не може да си позволи да си купи пластмасови столчета за двора, а защото иска да оползотвори един годен отпадък. Приятно му е да използва мисълта си и ръцете си.
Според мен това си е (модерно казано)зелено мислене.
Добре де, ама къде си пласират стоката тия баби?! Една съседка правеше едно време торби от такива найлончета (нейните бяха едни шумкащи найлончета, а "премиум" колекцията - от сребърни)и бяха страшно готини :) Честно - бих изтърчала да си купя такива работи :)
Ееееее, това не разбрах. :)))
Даже не разбрах къде се намира техният дневен център - в София ли, в друг град ли. Останах обаче с впечатление, че го правят за удоволствие и като че ли не ги продават. Все си мисля, че след поканата при Цветков ще получат покани и от други предавания и ще станат популярни поне за кратко. Ослушвай се :)))
„Приятно му е да използва мисълта си и ръцете си.” Ето тук е разковничето! Въртиш из ръцете си нещо за изхвърляне и изведнъж ти хрумва, че от него може…
А и не е ли престъпление да бастисаш нещо, което може да свърши още работа? Че нали в него има труд и материали!
Графът
Да, Графе, така е!
:)
Публикуване на коментар