Доста колеги не празнуват първия учебен ден. Някои са току-що съкратени, други търсят професионална реализация от повече време, трети, заблудени от някоя уж по-добра възможност, искат да се върнат в класните стаи. Проблемът е, че влизането в училище е много трудно. Обявяват се места за учители. Обаче в повечето случаи има влияния отвън и страхове отвътре. Известно е как се обаждат шефове, началници, дарители, спонсори и "препоръчват" някого. Известно е също, че директорите трудно правят избор измежду десетките кандидати. Обичайна практика е да се подберат по документи няколко кадидати и да се повикат на събеседвне. Ако на неодобрените кандидати има някой да се обади и да съобщи, че не са одобрени за събеседване, добре. Това, за съжаление, са изключения. Известно е, че за назначаване са предпочитани познатите лица. Ако по случайност си бил като заместник в училището, ако с директора се познавате от друго училище, ако колегите се застъпят за теб като кандидат... Много фактори влияят при назначавенето на нов колега. Това е ясно.
Но когато си обикалял от училище на училище, когато си се навадявал поне на събеседване да те извикат (и там или да се представиш добре, или да се изложиш) започваш да мислиш за себе си и за директорите все по-лоши неща.
Редно е да получиш обяснение защо не са те извикали на интервю, обяснение за това кое не ти достига, че да си сред избраните за разговор очи в очи. Така ще си наясно, че избраните имат нещо вповече на везната (и ти знаеш какво е то).
Как се чувства учител, който не е никъде на 15 септември? Ще обасня.
Чувства се като ненужен многознайко. Уж е доказвал себе си и способностите си, уж е давал всичко от себе си, а е извън системата. Чувства се като просяк, на когото са хлопнали вратата пред носа. Уж не се отчайва, уж запазва оптимизма в себе си, уж вдига нос, за да не показва отчаянието си. Обаче само уж.
Много такива учители са готови да започнат всяка друга работа, защото с диплом за ВО никой не се е нахранил и облякъл - нужни са пари за живеене. Готови са да станат чистачи в училище, миячи на съдове, продавачи, шофьори. Обаче без препоръка от познат и другаде не ги искат, защото задават въпроси, защото мислят и защото искат да разберат същността на работата.
На първия учебен ден на много колеги не им е до празник. На себе си и на тях пожелавам успех в запазването на самоуважение (на първо място) и после да си намерят подходяща работа. Защото без самоуважение за никъде не сме.
Но когато си обикалял от училище на училище, когато си се навадявал поне на събеседване да те извикат (и там или да се представиш добре, или да се изложиш) започваш да мислиш за себе си и за директорите все по-лоши неща.
Редно е да получиш обяснение защо не са те извикали на интервю, обяснение за това кое не ти достига, че да си сред избраните за разговор очи в очи. Така ще си наясно, че избраните имат нещо вповече на везната (и ти знаеш какво е то).
Как се чувства учител, който не е никъде на 15 септември? Ще обасня.
Чувства се като ненужен многознайко. Уж е доказвал себе си и способностите си, уж е давал всичко от себе си, а е извън системата. Чувства се като просяк, на когото са хлопнали вратата пред носа. Уж не се отчайва, уж запазва оптимизма в себе си, уж вдига нос, за да не показва отчаянието си. Обаче само уж.
Много такива учители са готови да започнат всяка друга работа, защото с диплом за ВО никой не се е нахранил и облякъл - нужни са пари за живеене. Готови са да станат чистачи в училище, миячи на съдове, продавачи, шофьори. Обаче без препоръка от познат и другаде не ги искат, защото задават въпроси, защото мислят и защото искат да разберат същността на работата.
На първия учебен ден на много колеги не им е до празник. На себе си и на тях пожелавам успех в запазването на самоуважение (на първо място) и после да си намерят подходяща работа. Защото без самоуважение за никъде не сме.
2 коментара:
Не разбирам защо учителите се превземат толкова. Висшисти, останали без работа - като че ли са единствени. Не им ценели уменията, не им зачитали квалификацията и т.н. Ако са специалисти ще си намерят работа в частния бизнес - там се работи, и то МНОГО. Ценят се кадърните и оправните. Лесно е да се правиш на велик пред ученици, друго е да се нагърбиш със самата работа. Ако не - хората са казали, че няма срамна работа. Защо е нужно да гледат отвисоко на работещите неквалифициран труд. Много ви моля, господа безработни учители ,стегнете се и вместо да се оплаквате вземете и свършете някаква работа.
Повечето от безработните учители си търсят работа - каквато и да е - и са готови да работят яко, за да си изкарват прехраната с труд. Защо си мислите, че се превземат и се правят на велики? Няма такова нещо.
Истината е, че в частния бизнес умни, мислещи хора не се търсят. Те са неудобни, въпреки че работят МНОГО!
А срамна работа няма, наистина. И учителите не се срамуват да си признаят, че търсят работа. Господата с дебели пачки сигурно се чувстват по-велики, когато офисите им са почистени и чиниите измити от учители.
Публикуване на коментар