12 септември 2009

Приказка за мишлето

Алтернативно заглавие: Приказка за оцеляването

Две малки мишлета отишли да си пийнат млекце, докато стопанката я няма. Покатерили се на масата, оттам върху гърнето с мляко и се навели да пият. Случило се, че цопнали вътре. А гърнето било дълбоко. Едното мишле само успяло да извика "Олеле, удавихме се" и потънало. Другото обаче започнало да бие с крачета. Нямало време да вика. Удряло с крачета, удряло и държало нослето си над млякото. Изтощило се, но...
От упоритата работа на крачката му млякото се пресякло и се отделило маслото. Мишлето се качило върху бучицата масло и оцеляло до сутринта. А на сутринта стопанката, като го видяла, изпискала и ливнала млякото през прага. Така мишлето се спасило.

??? ПП ???
Дали не е по-добре да не се вайкаме колко ни е плачевно положението, а да блъскаме с крачета за оцеляването си?


Това е поредната приказка от онези, с които съм възпитавана. Другите от тази поредица са:
... за пороците;
... за ябълките;
... за богатите;
... за възпитанието;
... за щъркелите;
... за хубавия и лошия живот на децата.
Към приказките прибавям и мъдростите от баба и дядо, и моите странни принципи:
... дядови уроци;
... бабини мъдрости;
... моите разбирания за света и живота.


4 коментара:

Владимир Иванов (krizt) каза...

Полезно е да си припомняме тези неща. В тях има много мъдрост, нищо,че изглеждат толкова обикновени.

kenkal каза...

:) така е :)

Блага каза...

Цял живот бием с глави в стената за да оцелеем :)

kenkal каза...

:) Някои бият глави в стената, други блъскат с крака, трети... Абе не сме само ние дето се блъскаме, за да оцелеем. И поколенията преди нас са били така. Само дето все ми се струва, че във физическото оцеляване, забравяме другото и деградираме все повече и повече.