И като съм почнала темата за хората, пътищата, колелетата и автомобилите да довърша с една истинска случка, разказвана ми от татко.
Преди определен брой години, когато един от братовчедите ми все още беше здрав и деен, баща ми отива с него на нивата да работят нещо. Пътуват от село до полето с конска каруца, карана от братовчед ми - шофьор на камиони с дълъг стаж. Батко кара каруцата бясно посредата на междуселския път. Насреща се задава камион. Нашият юнак продължава майсторското управление - не се свива в своята лента дори. Камионът бипка, пресвятка с фаровете, но резултат няма. Баща ми се хваща за страницата на каручката и загубва ума и дума от страх. Камионът намалява, после отбива възможно най-встрани и накрая почти спира в канавката. След като се разминават благополучно (естествено шофьорът на камиона "благославя" цветущо братовчед ми), баща ми пита племенника си защо не се е прибрал нормално в своята лента за движение, не е ли видял камиона насреща. Отговорът бил:
- Той нъл ма вижда, да гуй*а в мамата да гуй*а. Да спре и да ми напрай път!
- Добре де, ами ако ти си в кабината и някой с каруца тъй кара посредата?
- Ш` го премажа! Ни вижда ли, чи съм на пътя? Да са свива и да гледа де кара, да гуй*а в мамата, да гуй*а!
Нататък е излишно да цитирам. Май!
Не ви ли се струва показателен пример за цялостното ни отношение един към друг не само на пътя, ами и като цяло в обществото ни? Същи козли - никога и при никакви обстоятелства да не отстъпваме, дори и да има риск да си пречупим врата. С рогата напред!
Преди определен брой години, когато един от братовчедите ми все още беше здрав и деен, баща ми отива с него на нивата да работят нещо. Пътуват от село до полето с конска каруца, карана от братовчед ми - шофьор на камиони с дълъг стаж. Батко кара каруцата бясно посредата на междуселския път. Насреща се задава камион. Нашият юнак продължава майсторското управление - не се свива в своята лента дори. Камионът бипка, пресвятка с фаровете, но резултат няма. Баща ми се хваща за страницата на каручката и загубва ума и дума от страх. Камионът намалява, после отбива възможно най-встрани и накрая почти спира в канавката. След като се разминават благополучно (естествено шофьорът на камиона "благославя" цветущо братовчед ми), баща ми пита племенника си защо не се е прибрал нормално в своята лента за движение, не е ли видял камиона насреща. Отговорът бил:
- Той нъл ма вижда, да гуй*а в мамата да гуй*а. Да спре и да ми напрай път!
- Добре де, ами ако ти си в кабината и някой с каруца тъй кара посредата?
- Ш` го премажа! Ни вижда ли, чи съм на пътя? Да са свива и да гледа де кара, да гуй*а в мамата, да гуй*а!
Нататък е излишно да цитирам. Май!
Не ви ли се струва показателен пример за цялостното ни отношение един към друг не само на пътя, ами и като цяло в обществото ни? Същи козли - никога и при никакви обстоятелства да не отстъпваме, дори и да има риск да си пречупим врата. С рогата напред!
6 коментара:
Така си е.Характерна българска черта,която не е повод за гордост.!Това сме видели и така сме възпитани.
Оф... То, козел да е - сигур` ще се дръпне, когато насреща му се залети камион... Човеци сме... Ама не е останало нищо човешко в нас... Уви...
Лош пример сме имали пред себе си и лош пример даваме - в болшинството случаи. После търсим вината у другите.
Ще ми се да вярвам, че малка промяна към по-добро има, но ... Знам ли...
В България движението по пътищата е огледален образ на милата ни татковина.Смята се ,че като не спазваш правилата и си по нагъл така ще преуспееш.
Миналата година катастрофирах по вина на един полицай, който не спря на СТОП и ми пресече пътя. Слава Богу, по чудо оживях! До тогава не обръщах голямо внимание на отношението м/у шофьорите, но вече очите ми са на четири по пътя..
@ Ivelin - за съжаление не е само попътищата туй положение. "Гази правилата нагло, за да успееш" е новото звучене на стария лаф "Чрез нахалство към прогрес"
@ Aquawoman - Жива и здрава бъди и продължавай да отваряш на 4 очите си. Ама на такива екземпляри как да ги отворим, не зная. Те и да пострадат, не си вземат поука.
Публикуване на коментар