02 ноември 2009

Есенна китка

Засях мушкатото още пролетта.
Чаках го, чаках го да се развие и да цъфне, пък то не щя и не щя.
Стоеше си мъничко и сякаш не порасна и с милиметър.
Оцеля въпреки всичко и напук на всичко!

Накрая взе, че цъфна. В края на октомври!

Стопли ми душата.
И ми развесели гледката от балкона.
Как да не му се радвам!
:)

3 коментара:

Savlena каза...

Нели,ето ти още едно доказателство на максимата "по-добре късно,от колкото никога".А и още нещо-когато очакваш нещо сторено или засято с любов да покълне,да се развие и цъфне,толкоз по-сладка е радостта от крайния резултат.Инак дори и самотен мушкатов цвят през октомври,пак си е красиво!

kenkal каза...

Вярно :)

Павел Борисов Николов каза...

Да беше жив Шопенхауер, щеше да рече: "Воля!"