Ако си дал на гладния дори трохица хляб
от своя хляб;
ако си дал на скитника дори искрица огън
от своя огън;
ако си дал на милата от своето сърце;
ако си дал на чуждите живот от себе си...
Ако си дал от себе си,
не си живял напразно.
Никой не може да ти отнеме
обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнеме
вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога, истино,
но винаги идваш, идваш при нас.
Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия, но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш...
Дали е трябвало изобщо да се раждаш?
Текст Иля Велчев
***
Страхотната песен на Емил Димитров, която винаги ме кара да се замислям.
2 коментара:
Нели и мен този стих и песен ме карат да настръхвам -винаги,когато ги чета или слушам!И когато се сблъскам с такива недостойни да се родят...Благодаря!
Савлена, аз пуснах този текст с песента по повод скръбта на моя близка. Тя загуби съвсем скоро майка си. Без да търся целенасочено, тази песен ми дойде в съзнанието веднага, след като тя сподели с мен мъката си. Това е моят начин да подкрепя приятелката си и да кажа "Сбогом" на майка й.
Публикуване на коментар