12 ноември 2009

Какво ли е пък това?

Зададох си този въпрос, ровейки се в разни стари нещица.
Гледам го - тъничко такова, прашно...
Отварям...

И вътре - марки.

От онези, които уж бяха за колекциониране.
Съпругът ми си ги купувал и старателно си ги пазел.
Много са изгубени, разбира се, но все пак има и запазени.


А това си изглежда като цяла серия.
И като че ли стават.
?!?

9 коментара:

Златина каза...

Стават, разбира се! :)
Припомни ми детското хоби!
Отдавна не съм си разглеждала класьорите!

kenkal каза...

Хм :) Вади ги и показвай на децата :) :)

Павел Борисов Николов каза...

Аз колекционирах марки с ренесансово изобразително изкуство. Ама по едно време ми омръзна (нещо не ме бива за колекционер) и подарих класьорите си заедно с марките на един ученик, който тъкмо се беше запалил по филателията.

GaN каза...

Някой ще ме светне ли какво намира човек в колекциониране на марки :)

Златина каза...

Аз пък бях "професионално изкривена" още от тогава, и събирах марки с животни! :)

kenkal каза...

Павел, а дали ученикът е продължил да колекционира? Малко са хората, чиято страст се запазва за по-дълго време. Обикновено се преминава през няколко различни хоби варианта и после - край.

Ганчо, все пак има марки с най-различни теми. Отделно колекционерът се интересува от историята на марките от появата им до днес, знае в коя страна какви традиции съществуват... Сигурно си има тръпка.

Злати, :) това е нормално.

Ivelin каза...

Филателията е страхотно хоби.Преди години аз също колекционирах пощенски марки и също на тема ренесансово изкуство,като Павел Николов :)Уви с това прекрасно хоби вече отдавна не се занимавам,но скромната си колекция още си я пазя .

kenkal каза...

А всъщност не е ли прекалено скъпо хоби?

Savlena каза...

Нели,благодаря ти,че ми припомни една от многото ми ученически страсти и слабости.Аз също имах едно такова класьорче,джобен формат и събирах марки на пеперуди и котета.Бях стигнала до около 150 на брой и все различни,а тези които ми се дублираха си ги разменях с други любители пак за котета и пеперуди.После подарих на сина си този класьор,но явно през неговото поколение тази страст вече нямаше същата стойност.Загубихме го някъде между кашоните с багаж,местейки се от жилище на жилище.И ето,че днес благодарение на теб си спомних...