21 ноември 2009

Две шепи шипки и малко коприва

Обикновен почивен ден. Започна и свърши нормално. Нищо особено не свършихме, нищо планирано. Закуска, мотане, разходка из града. После и в гората.

Отидохме в гората след обяда - да видим има ли гъби, или няма. Оказа се, че има, ама като не ги познаваме тези... Поразгледахме ги, помирисахме, пък после ги завихме отново с дъбова шума и отминахме.


Все пак от гората се върнахме с пълна торбичка. Набрахме си коприва и шипки. Копривата още тази вечер ще бъде сготвена и изядена, а шипките ще си ги варим на чай, след като ги изсуша. Радват ми окото тези червени мъниста.

На това му казвам мъничка истинска радост. :)

*** В изтерзаната ни гора все още има какво да се набере!***

6 коментара:

Aquawoman каза...

За копривата искрено ти завиждам! И вкусна, и полезна :-)

Gloxy-Floxy каза...

:) Аз също! Как не се сетих миналата седмица като бях на вилата!

Златина каза...

Така и не ги заобичах тия зелении! :)

kenkal каза...

Аква, още ми тръпнат пръстите, но и от паренето й има полза. Майка ми така си лекува артритните болежки. Може да е внушение, но помага.

Глокси, сигурно си имала други неща пред очите. А аз така или иначе се оглеждах за гъби, копривата пък ми избоде очите и така хубаво миришеше...

Злати, и аз не обичам, принципно. Обаче коприва ям на "кюфтета" или иначе казано панирана. Така не се точи, а е полусурова. Напомня по нещо на китайска храна.

:)

Savlena каза...

Аз пък асоциирам копривата с една уханна и полезна,особено на пролет,супичка ,направена с доза обич от баба ми...и по тази причина все ме връща в детството ми на село .:)))

kenkal каза...

Така е - супичката е хубава и благоуханна. И още по-полезна.
Обаче има такива като мен, които не обичат зелении, и тогава на помощ идват рецептите а ла китайско. ;)