25 януари 2010

Мразя да ме хвърлят в тревоги

Ау, много ще е студено в понеделник!
Ау, не излизайте никъде!
Ау, училищата ще бъдат затворени заради необичайно ниските температури!
Ау! Брех! Въх! Арктически студове! Тц! Тц! Тц!

Е, стига толкова! Прекалиха за пореден път. Сутринта наистина беше студено. Наистина студено. Но още в 11 часа сутринта капчуците закапаха. В два температурата беше 12 градуса по Целзий!
Какво му е бедственото? Вчера през целия ден си беше сериозен студ. Никъде не капеше от капчуците. Прекрасно зимно време. Не вярвам някой да е очаквал температури от +20 и повече градуса. Обличаш се, обуваш се, пъхваш едни резервни чорапи и шишенце чай в чантата и си тръгваш по задачите. Пък и повечето хора отиват на топло. Не мисля, че в училище се е спестило кой знае колко гориво, защото в студеното време е противопоказано спирането на парното отопление. Автобусите така или иначе си пътуваха из града.
Мразя да ме хвърлят в тревоги! Стига ми моята способност да се хвърлям в тях.

3 коментара:

Златина каза...

А аз мразя да ми се плаче от студ!
Да чакам половин час 409, в който да не успея да се кача и затова да вървя пеша от Центъра до Спортна зала. Прекарах цял час на открито, при минус 20 градуса и 100% утре ще съм с обострен синузит. А не е да не се бях обякла добре...
Такива ми ти работи! :)

Павел Борисов Николов каза...

Аз пък обичам да ми скърца снегът под краката. Което означава, че е най малко -10 градуса.

kenkal каза...

Злати, и аз прекарах един час навън, но по свое си желание. Смея да твърдя, че вчера беше по-студено. Когато стоиш на едно място пък го усещаш по-яко и наистина можеш да вкочанясаш.

Павел, Вчера наистина скърцаше. На разходката с тримътъ мъже и кучето озвучавахме парка със стъпките си така, сякаш минаваше цял взвод. :)