17 февруари 2010

Сокол

Първия ден се чудих дали очите не ме лъжат. После се уверих, че пред погледа ми се рее сокол. Истински! Когато на третия или четвъртия ден прелетя на една ръка разстояние от стъклото, съвсем повярвах.
Сега се чудя какво ли прави тук в цивилизацията. Явно мишки по полето не са останали. Дано не се е научил да се храни от казаните с боклуци!

3 коментара:

catsrealm каза...

Просто е много студено
а градът предлага закрила, храна и топли закътани места

Златина каза...

Да, много соколи има вече. Виждала съм ги да се реят над Морската градина!

kenkal каза...

Друга година им се радвах, докато пътувах към родното място. Накацали по върхарите на крайпътните дървета, в полет... Сега и те се научиха да живеят в града. Мдааа!