Живял стар майстор строител. Вече отдавна нямал сили и здраве да ходи, както на младини, по гурбет и се спрял в село. Станал работник в селското школо - каквото се повредело, оправял го. Всяко лято пренареждал керемидите на покрива, мажел, варосвал. Дошло време да се оттегли от работа, ама на своето си място наредил сина. Младо момче още, скоро задомено - жена му не го пускала по чужди села и градове да ходи.
Тъкмо било време да се види покрива - пак протекло от едно място. Качили се двамата - баща и син - на покрива, оглеждали керемидите и си приказвали за служебни работи. Младият бързо преценявал керемидите - хубаво наредени били, нямало пукнати. Изведнъж се навел, изтеглил една керемида и я хвърлил чак долу на плочника.
- Защо хвърли керемидата, сине? - попитал бащата.
- Пукната беше, даже малко счупена от единия край. Тя е, дето прави беля. Заради нея тече покривът. Сега ще донеса нова и ще я подменя.
- Ех, синко! С тая керемида и те порастих, и те изучих, и те задомих! Като я махна от едното място, на друго я слагах, та догодина пак да трябва да се прережда покривът! А ти - хвърли я! Ха сега, чупи си главата! Ще те видя как ще свързваш двата края.
Не за друго се сетих за тази история, ами защото пак за дупките по пътищата си говорим, пак за свършена през пръсти работа и пак за гушнати парички.
Тарикатлъкът ли ни храни и порастява все? Неизбежно ли всички млади и "вятърничави" идиалисти влизат в коловоза на бащите си? Как ще стане тая работа с новото и хубавото, дето все го търкаляме из устите си (откак се помня), пък все си правим работите постарому?
Тъкмо било време да се види покрива - пак протекло от едно място. Качили се двамата - баща и син - на покрива, оглеждали керемидите и си приказвали за служебни работи. Младият бързо преценявал керемидите - хубаво наредени били, нямало пукнати. Изведнъж се навел, изтеглил една керемида и я хвърлил чак долу на плочника.
- Защо хвърли керемидата, сине? - попитал бащата.
- Пукната беше, даже малко счупена от единия край. Тя е, дето прави беля. Заради нея тече покривът. Сега ще донеса нова и ще я подменя.
- Ех, синко! С тая керемида и те порастих, и те изучих, и те задомих! Като я махна от едното място, на друго я слагах, та догодина пак да трябва да се прережда покривът! А ти - хвърли я! Ха сега, чупи си главата! Ще те видя как ще свързваш двата края.
Не за друго се сетих за тази история, ами защото пак за дупките по пътищата си говорим, пак за свършена през пръсти работа и пак за гушнати парички.
Тарикатлъкът ли ни храни и порастява все? Неизбежно ли всички млади и "вятърничави" идиалисти влизат в коловоза на бащите си? Как ще стане тая работа с новото и хубавото, дето все го търкаляме из устите си (откак се помня), пък все си правим работите постарому?
Няма коментари:
Публикуване на коментар