След бурята нещата се успокояват. Всичко притихва. На хоризонта се белее светла линия - бяла черта.
На отсрещния баир пък се отразява усмивката на слънцето.
Остават му час-два да се порадва на измитото от прахоляци обиталище на човеци и съвсем малко диви птици и животни. После пътят му продължава далеко от нас. Кой знае дали ще има повод да се усмихва и там, където отива.
2 коментара:
Ще има то, защо да няма?! Далеч е от човешките проблеми, които често са толкова маловажни, що да не се усмихва?! :)
Пък и знае ли някой на какво точно се усмихва? Може на нещо красиво, може и на глупостта човешка...
(rofl)(handshake)
Публикуване на коментар