Получих си подаръка за рождения и имения ден предварително - съвсем в навечерието.
Е, това се казва подарък!
Е, това се казва театър!
Е, това...
Театърът е от Габрово, сценарият е по текстове на Чудомир. Артистите не са от нашумелите. И слава Богу! Все пак у нас няма актьори само в телевизионни шоу-програми!
Невероятно много ми хареса постановката! Обяснявам и какво точно ми хареса.
Хареса ми това, че смехът беше предизвикван от истински хумор. Не видях пошло заиграване с естественото, т. нар. мръсно, подсъзнание на всеки българин нито пък плитки сексуални смешки. Нямаше самоцелно преиграване.
Хареса ми, че нещата бяха премерени. Нищо излишно не видях - точно си бяха и пиперливите, и сериозните, и умилителните моменти.
Хареса ми, че авторът на сценария се е старал да се придържа към Чудомировия текст и в същото време е проявил находчивост и комбинативност, за да постигне цялостна хармония.
Хареса ми, че на сцената виждах не само оживели литературни герои, а хора, които наистина познавам, с които съм общувала, които са ме одумвали по подобен начин. Тези хора някога, в детството ми, водеха подобни разговори, които аз не разбирах, и по подобен начин се смееха на двусмислиците пък и на моето детско невежество.
Хареса ми, че картината и звукът бяха "подплътени" и с истински аромати. Хората около нас започнаха да се оглеждат тревожно по едно време и после на сцената се появиха героите със запалени кандила и окадиха залата. Това си беше неочаквано решение и впечатли не само мен.
С две думи - хареса ми! Ако пак мога да го гледам, пак ще го гледам със същото удоволствие и няма да съжалявам нито за парите, нито за времето, прекарано в залата. Просто защото емоцията за мен беше пълна, а преживяването истинско.
Благодаря на мъжа си за чудния подарък и на театралите за удоволствието да ги гледам!
Сега вече ще се оглеждам по афишите и за други техни представления, гостуващи на варненска сцена.
Снимката и повече за постановката ето тук.
Е, това се казва подарък!
Е, това се казва театър!
Е, това...
Театърът е от Габрово, сценарият е по текстове на Чудомир. Артистите не са от нашумелите. И слава Богу! Все пак у нас няма актьори само в телевизионни шоу-програми!
Невероятно много ми хареса постановката! Обяснявам и какво точно ми хареса.
Хареса ми това, че смехът беше предизвикван от истински хумор. Не видях пошло заиграване с естественото, т. нар. мръсно, подсъзнание на всеки българин нито пък плитки сексуални смешки. Нямаше самоцелно преиграване.
Хареса ми, че нещата бяха премерени. Нищо излишно не видях - точно си бяха и пиперливите, и сериозните, и умилителните моменти.
Хареса ми, че авторът на сценария се е старал да се придържа към Чудомировия текст и в същото време е проявил находчивост и комбинативност, за да постигне цялостна хармония.
Хареса ми, че на сцената виждах не само оживели литературни герои, а хора, които наистина познавам, с които съм общувала, които са ме одумвали по подобен начин. Тези хора някога, в детството ми, водеха подобни разговори, които аз не разбирах, и по подобен начин се смееха на двусмислиците пък и на моето детско невежество.
Хареса ми, че картината и звукът бяха "подплътени" и с истински аромати. Хората около нас започнаха да се оглеждат тревожно по едно време и после на сцената се появиха героите със запалени кандила и окадиха залата. Това си беше неочаквано решение и впечатли не само мен.
С две думи - хареса ми! Ако пак мога да го гледам, пак ще го гледам със същото удоволствие и няма да съжалявам нито за парите, нито за времето, прекарано в залата. Просто защото емоцията за мен беше пълна, а преживяването истинско.
Благодаря на мъжа си за чудния подарък и на театралите за удоволствието да ги гледам!
Сега вече ще се оглеждам по афишите и за други техни представления, гостуващи на варненска сцена.
Снимката и повече за постановката ето тук.
3 коментара:
А аз никога не мога да си отговоря защо всеки път като отида на театър залата е пълна. Нали сме модерни времена, а то театъра така ти се услажда, че искаш пак и пак :)
Леле, да не си била вчера на постановката? :)
`Щото и аз! :)
И на мен много ми хареса!
Nezzo, на мен ми се е случвало да изляза разочарована от театър. Може би заради големите очаквания. След снощи и аз мога да кажа, че искам още и още :)
Злати, бях. Това го написах веднага, щом само се прибрах у дома. Нямаше как - наистина ме спечелиха тези хора. (Ама да се беше осъществила оная среща, че да се разпознаем в тълпата...)
Публикуване на коментар