Толерантни ли сте? Я още веднъж?

Когато стане дума за либералност и липса на етнически скрупули, обикновено питам събеседника дали е имал личен "сблъсък" с представител на различен етнос, нация и т.н. Нали знаем колко е лесно да кажеш на някого "Всеки има право на приятели и любов, независимо с какъв произход са хората." Да, ама като им дойде яйцето до дупето, обикновено същите, прокламиращи високо своята лична толерантност към различните, преживяват шок. Не казвам, че изпадат в състояние на тотално отричане на правото близките им да имат приятели или да въртят любов с някого от различен етнос или с различен цвят на кожата. Не! Казвам, че преживяват момент (може би доста дълъг момент) на зашеметеност, неразбиране, страх, залитане към расова и верска дискриминация. Все пак е лесно да кажеш "Какво пък толкова, че зетят/снахата е черен/черна или пък е мюсюлманин, будист и т.н.", когато това не те касае лично. Обаче видиш ли собствените си близки, завързали евентуално такава връзка, надаваш вой. Има нещо такова, не мислите ли? Ако детето се е гаджосало с циганин, турчин, арабин или негър следват реплики от типа: "Как можа! Той (тя) не е като нас! Какво ще кажат хората!" Виж, ако връзката е с италианец, французин, германец (абе всичко що е европеец от западните страни) в очите на близките се чете неизказана гордост, високомерие, дори някаква надменност, че детето така хубаво се е ориентирало в живота и в любовта.
Всичко това си мисля винаги, когато се сетя за един конкретен случай.

Идва една колежка сутринта на работа (преди доста години) и чисто по женски споделя какво й се е случило предната вечер.
- Реших аз да прегледам тетрадките на дъщерята снощи. Аз правя такива изненадващи проверки и на двете от време на време. Преглеждам тетрадка след тетрадка, гледам бележника... всичко. Сред учебниците попадам на една картичка за рожден ден. Отварям, а там пише: "ЧРД, тинтири-минтири" и накрая "За Али от София"! Изтръпнах! Тя обикновено споделя с мен, обаче?! Какъв е тоя Али? Кога са се запознали? Къде? Защо аз не знам? Едва я дочаках да се прибере за вечеря и от вратата я почнах. Разпит отдалеко и надълбоко! А тя не знае за какво говоря. Накрая й показах картичката и директно я попитах какъв е тоя Али. А тя - млъкна, почервеня и после 15 минути ми се смя. Аз - пълен шах! Тя се превива от смях, реве и се държи ту за корема, ту за ченето, а аз беснея още повече. След повече от половин час тя ми разказа, че картичката е за приятелката й Александра (Али - ударено а) и е от нея самата - СофИя (ударено и), че не е за момче от СОфия, че това е глупаво от моя страна и... така! Днес ми се подиграва по целия път! Сега отиде в клас и хитричко ми показа картичката. Ох, как се изплаших, как се шашнах - ами тя е едва 8 клас! Че и АлИ на всичко отгоре!
А то...

Та така де. Когато някой ме уверява, че е абсолютно толерантен в етническо и верско отношение към приятелите и любовите на най-близките си, обикновено го питам какъв е неговият личен опит с това.