Когато се събират приятели, расли заедно от цукалото до венчилото, няма начин да е скучно. Аз очаквам срещата с хората, с които съм израснала в моя малък роден град. Доста са извън страната. Все пак се надявам онези, които са тук, да дойдат. Със сигурност ще ни бъде хубаво. Имаме да си спомняме и весело и тъжно, а със сигурност имаме да се хвалим и оплакваме надълго - все пак за 23 години животът ни е поднесъл какво ли не. Дано хвалбите са повече!
Чакам с нетърпение 16 октомври - събота! Среща на класа.
ПП - Я да видим кой ще се познае тук!
Няма коментари:
Публикуване на коментар