Гледахме постановката на Бургаския театър "Балкански аристократи" още в понеделник.Както ми хареса "Село, пусто село", така ми хареса и тази пиеса. Тя ме накара и да се смея, и да премрежа поглед, пълен със сълзи; и да замлъкна, и да коментирам.
Началото много ми напомни "Криворазбраната цивилизация", после ме пренесе в света на "Укротяване на опърничавата", накрая ме върна към Славейковата "Ралица". Щом не усетихме кога изтече астрономическото време, значи наистина сюжетът и играта на актьоритите са били на ниво!
На излизане от залата чух едно младо момче да коментира, че пак простотията била победила. Дали пък простотията е победила, или е победена? Я още веднъж помисли, млади човече! Защо все по-малко хора не разграничават просто от простотия?
Е, време има - при следващо гледане и още едно осмисляне може и да види в пиесата нещо по-дълбоко момчето. Надявам се!
2 коментара:
Завиждам ти, че имаш време за Театър...понякога самотата в еднообразието на сивото ежедневие около мене убива мозъчните ми клетки. Очите ми се затварят уморен съм от всичко и ми писва от скапаното положение.....на тоя шибан театър на живота.
Но съм оптимист.
Живееш в една клавиатура - каква по истинска тракаща реалност.
На мен тракащата реалност не ми стига. :)
Публикуване на коментар