Чак такива трудни неща...

"Чак такива трудни неща не ми трябват на мен" - ми твърди една ученичка, на която й предстои да бъде в ХІІ клас на вечерната гимназия наесен, а напролет да държи матура. Съгласих се да я подготвям за матурата и днес имахме час. Стана ясно, че тази ученичка, чиято дъщеря също ще бъде дванайсетокласничка и я чакат задължителните матури, не различава съществително име от глагол, понятията прилагателно име и сказуемо са тъждествени, а главни букви в началото на изреченията не пише, защото "то сега аз за себе си ги пиша". Обаче претендира, че на тестовете от матурите "хваща" четворка и даже пише много грамотно и без грешки, в сравнение с другите от техния вечерен клас.

Питам се, и по други поводи съм се питала, дали тестовете ни са криви, дали идеята ни за матура с елементарни въпроси и отвратително ниска летва е крива, или са ни криви разбиранията, обществото, образователната система. Или пък нещо друго?

Ядосвах се на себе си, че си губих времето и се мъчих да наливам в трайно раздъненото образователно буре на тая закъсняла ученичка знания, които никога не са се застоявали в главата й. А колко сериозно се отнася към материала, към мен и към държавния си изпит, ще разберете от факта, че "урокът" ни се проведе при включен телевизор, който "не пречи". Днешната ни среща беше повече прах в очите на околните й, отколкото наистина тревога и ангажираност с бъдещия изпит.

Втори път няма да има, драга. Хвани си щерката и се подготвяйте съвместно за изпитите си! На мен ми стига!