23 юли 2011

Стоп на вода

Стопаджиите са сухоземни пътешественици. Нали така?
А морски стопаджии дали има? А въздушни? Щом се дивим на космическия стопаджия, значи може да научим повече за приключенията на по-обикновените. Ако те са склонни да споделят, разбира се.
Аз имам само една история за странен стоп, която дори не е лична. Жадувам да науча за интересни стопаджийски истории с нестандартни превозни средства, за весели случки, за приключения. Гарджето разказа вече пред "Мен.бг", но не само тя е стопаджия. Обществото им е голямо и разнолико. Автомобилни, водни, въздушни, велосипедни и каквито още има стопаджии, разкажете на скучните страхливи като мен хора за вълнуващото в стопа!
Ето и моята история.

Ю. - влаков стопаджия:
Много години назад ме връщаш, да ти кажа. Ама хайде, ще ти пусна "записа". Връщам се посред нощите от Кърджали в Момчилград. Бях ходил в болницата след работа да видя жената - взели я, наплашили я с едни приказки и тя се паникьокала. Докато стоях при нея, времето си мина. Наближи полунощ - една санитарка си затвори очите и ме остави доста до късно при жената. По едно време се сетих, че сутринта съм на работа и си тръгнах. Отивам на автогарата - автобуси вече няма; отивам на ЖП-гарата - последният влак заминал; парите за такси не стигат; коли по пътя въобще не се движат... Огледах се, огледах и потеглих пешком по релсите. Още неизлязъл от района на гарата, чувам - влак. Влакът обаче не спира! Махам аз, махам, скачам... Спира влакът, подава се машинистът и ме пита какви ги диря тука.
- Тъй и тъй- казвам му - трябва да се прибера в Момчилград, ама... Вземи ме, на един крак ще стоя! Утре ще ми отрежат главата, ако не съм на линия, пък жената бременна - в болницата, реве - как да я оставя по-рано!
- Къде да те взема бе, момче! Нали виждаш - товарен съм. Забранено е в локомотива външни хора да се возят! Ама... Хайде идвай, какво да те правя! Качвай се! Само никой не те види, че...
Качих се аз на секундата и лафът тръгна. Даже не разбрах кога сме стигнали гарата в Момчилград. Тъй се прибрах като пътник стопаджия с товарния влак. Сега и да ме накараш, няма да тръгна да махам на влакове, обаче тогава...




Кой ще хване този кораб на стоп? Разкажете ми! Предния път само си помечтах, сега ми се иска отново.

4 коментара:

Гарга Рошава каза...

има морски стопаджии, макар да е доста трудно да се уреди човек, особено на редовна линия. но слуховете носят мълва, че може :) иначе има дори специални сайтове, където яхти предлагат превоз срещу компания или помощ при плаването. някои дори срещу заплащане (то си е като наемане на работа). пишат откъде за къде пътуват, кога тръгват и какви изисквания имат. и ако те харесат те качват.
ех, някой ден...

kenkal каза...

Виж ти, виж ти! Все съм си мислила, че може, ама не го вярвах твърде. Пък то...

kathryn каза...

Нели, не я ли видиш тая?! Само трябва да и влезе щурата идея в главата. ако някой стане морски, та и дори галактически стопаджия, тя ще е.

kenkal каза...

Нека!
Катрин, за нас ще остане удоволствието, че я познаваме :)
Аз съм лош стопаджия, но уважавам тяхното чувство за приключения, въпреки че на мен то не ми е в кръвта :)