Виена като подарък

На Гергьовден имахме годишнина от сватбата. Двамата досега не бяхме ходили никъде и екскурзията до Виена и Будапеща по време на великденската ваканция ни дойде като подарък. Децата ни дадоха своето одобрение и даже се зарадваха, че не ги ангажираме с нашите планове.

Пътуването с автобус  малко повече от денонощие ни изтощи, но ни държеше еуфорията, че отиваме в сърцето на Европа.  Виена ни посрещна начумерена, но дъжд не ни валя, а и температурите си бяха като за екскурзианти - пролетно време с прохладни слънчеви дни и свежи нощи.

Организаторите бяха предвидили сериозен пешеходен тур из централната част на града в историческото му сърце и обиколка на най-важните туристически дестинации.  Екскурзоводът ни беше подготвена сладкодумница, която с готовност отговаряше на нашите въпроси. Запомнихме, че във Виена всичко е по две - дворците, градинките, музеите; всичко е симетрично.  Видяхме с очите си старателно поддържаните зелени площи, идеално подрязаните и оформени корони на дърветата, структурирането на младите дръвчета по улиците. Две поредни вечери ядохме виенски специалитети в едно близко кафене, обслужвани от изключително усмихната млада дама (за мен типична арийка). Две сутрини пихме кафето си в една много стара пекарна, ухаеща на кафе, канела и ябълки.

И...

Не ни стигна. Краткото време, в което бяхме в града на Моцарт, ни отвори апетит за още.