23 юни 2014

За гилдията и единността ни

Не сме единна гилдия ние, учителите! Склонни сме да философстваме повече, да казваме как е морално и редно, но да не се подкрепяме с дела.
Все делим нещо! Деца, пари по проекти, влияние в общините, успехи...
И в дните, когато трябва да си помагаме, го правим пак на думи. Без дела.
Живея в Аспарухово. Работя в най-пострадалото от наводнението училище - СОУ "Л. Каравелов".
След като почистихме около блока, в който живея, и в мазите на блока, днес се включих в почистването на училището. Работихме колеги, ученици от гимназиален етап, няколко доброволци и туй то. Всичко около петдесетина души. Нека са шейсетина.
А ми се стува, че е възможно в дух на солидарност директорите на другите училища в района - едно НУ, едно ОУ и една ПГ (и още едно ОУ в кв. Галата) - да изпратят по няколко колеги, които дежурят в момента, да помагат. Дори и да не им дават компенсации, сигурно поне по двама колеги от училище ще се включат. А гимназистите могат също да се освободят от занятия - мотивация ще се намери и за тях?
Всъщност някои ще кажат, че днешният ден бе обявен за неучебен и неприсъствен за училищата и детските градини в Аспарухово. Това значи, че за колегите и учениците от града се е отворил един прекрасен ден за плаж като компенсация за мрачните почивни дни.
Е, жалко. Хвърлих си думите на вятъра.
Няма какво да очакваме помощ от колеги учители. Ние не се държим като гилдия. На покани за концерти не откликваме, та за оказване на помощ ли ще се сетим?

Няма коментари: