Гледах филма. Вчера, на 17.02.2015 г., когато беше премиерата му във Варна.
Аз отидох без очаквания, без нагласа какво искам да видя и без изисквания как трябва да бъде направен филм за Левски. Отидох, водена от радостта, че въобще някой (имам предвид екип от хора, наши съвременници) се е захванал да направи нещо. Отидох и с доза гняв от една реплика, последвана от философстване на тема цена на билета. А именно, че 10 лв. за билет за филм, посветен на Левски, е недопустимо висока цена. Трябвало да бъде много ниска, символична!!! Яд ме беше, защото смятам, че и 20 лв. да струва билетът, българинът, биещ се в гърдите патриотарски и викащ "Душа давам!", трябва да ги даде без велико усукване.
Та за днешните дебати да кажа.
Попитаха ме какво мисля за филма. Отговорих: "Филмът вълнува." Факт е, че никой не бърбореше на излизане от залата. Всеки излизаше вглъбен и замислен. Не е ли показателно? Аз мисля, че е. Просто нямаше равнодушни хора.
Ама, казаха моите днешни събеседници, внучката му не го харесала. Ама еди-коя си нямало да отиде да го гледа, защото не можела да си представи и не одобрявала представянето на най-великия български герой неидеализиран. Ама другата не би го гледала, защото в такива филми имало художествена измислица, а тя държала на историческата достоверност. Без да са го гледали! Без труд, наготово и с големия черпак гребаха от доводите си защо филмът не е хубав, защо му липсват качества и е достоен за оплюване.
Повторих: "Трябва да се гледа! Идете го гледайте и тогава ще говорим!" Високомерно отмятане на брадички и размахани пръсти тип "Ти мене не ме учи!"
Е, аз пък смятам, че хората, създали този филм заслужават поздравления най-малкото заради смелостта да пристъпят към образа светиня. Още защото имаше умели препратки към актуалния наш живот и манталитет. И не на последно място заради верността на схващанията на Левски, че простият човек, добрият човек може да бъде и българин, и турчин, и всякакъв. А, подборът на музика беше много добър - "Исихия". Просто страхотно!
Моите критики са за това, че често недоумявах точно кои са хората, които виждаме на екран (Найден Геров, братята Евлоги и Христо Георгиеви и още доста исторически личности); също за звука - на моменти не се разбираше какво се говори. Трябва да се замисля доста, за да изровя други забележки или претенции.
Накрая е редно да призная, че още имам да гледам този филм, за да разбера повече от него.
За върлите критикари пак да кажа: "По-добре идете да го гледате! По-добре да има и други филми за нашите герои! По-добре някакъв филм, отколкото никакъв!"
Който знае как и може по-добре - да го направи по-добре и по-правилно! Ние сме насреща. Ще критикуваме или ще хвалим, наша си работа. Зрителска!
Няма коментари:
Публикуване на коментар