А дали зънецът е последен наистина?

Като всяка година и тази заученият рефрен се повтаря и повтаря, когато училището, учителите, семейството изпращат своя абитуриент. Приказките за това как последният училищен звънец бие за завършващите училище, за това как порасналите млади хора пристъпват в нов етап от живота си, как започва нещо ново, истинско и безкрайно различно за тях... Та тези приказки се чуват под път и над път, валят пожелания и напътствия

все от голям калибър. 

Да де, ама... 

Ама не е ли истина, че последният училищен звънец всъщност е само поредният първи звънец за всекиго от завършващите средно образование?

Някои ще студентстват, други ще работят, трети ще създадат свои семейства; повечето ще се постараят да започнат самостоятелен живот. И за всяко ново нещо в живота си тези пораснали деца ще чуват нов първи звънец. Понякога ще имат приятелска ръка, която да ги води и подкрепя в новото начинание. Друг път ще се натъкват на капани. И всеки път ще са чули призива на поредния първи звънец.

Аз им пожелавам (и преди всичко на своя малък син, абитуриент тази година) да чуват първите звънци и да възпитат у себе си верния усет да се отзовават само на правилните! Ако пък нещо се е объркало, да се ослушат отново - някъде може да звънка с тъничко, но вярно гласче следващият първи звънец! 

Не се плашете, момичета и момчета! Животът нито свършва, нито почва със завършването на 12. клас. Той просто продължава напред.  

Звънецът бие! Не закъснявайте!