Изкачи Хоталич!

След като разгледахме няколко от забележителностите на Севлиево и нощувахме у гостоприемните си приятели в с. Столът, потеглихме достатъчно рано обратно, за да сме на обекта достатъчно рано. Бяхме предупредени, че ще качваме баир, ще катерим камънаци, следователно не е добре да хващаме жежките часове.

На паркинга на Хоталич бяхме в 9:45. Посрещна ни един охранител, който отговори само, че служителите ще дойдат всеки момент и ние може да се качим до крепостта, а ще си платим, щом се върнем.

И тръгнахме. Добре оформени пътеки водят нагоре и все нагоре. Стъпалата често са неравномерни като височина и не ти остава време да се разсейваш. Лично за мен изкачвамето си беше трудничко, но има пейки, има полегати участъци, на които можеш да поспреш и да поемеш въздух. Дори има точки за наблюдение, които разкриват такава панорама пред погледа, че забравяш умората и, жаден за още красоти, тръгваш пак. Нагоре.

Информационните табели са на точните места и предоставят достатъчно информация без да стават отегчителни. Предвидени са стъпала, за да могат смелите и пъргави посетители да се качат и върху някои стени.

От наблюдателната кула се вижда наистина надалеко. Тук съжалих, че нямаме GPS, за да разберем кои са старопланинските върхове и селищата пред нас. Съжалих също, че не са останали достатъчно високи следи от другите крепости, с които са поддържали визуален контакт някогашните воини на Хоталич. (Нали се сещате за димните и за огнените сигнали, ползвани в миналото. Е, оттук гарантирано може да се приеме и предаде съобщение, което да пристигне озадачаващо бързо, за модерния човек, въоръжен с комуникационна техника, до много далечно място.)

Връщането надолу към паркинга е бързо, но пак изисква внимание - високите стъпала и хлъзгавите малки камъчета не бива да се подценяват! А долу ни чакаха вече с отворени врати три възстановени къщи - каменни и хладни. Там научихме:

- защо в почти всяко блюдо на средновековния обикновен българин е присъствала целината;

- кое е било обичайното поведение в години на изобилие;

- какво е било единственото украшение на мъжете.

В информационния център разгледахме изложба на снимки, отличени във фотоконкурса, посветен на Хоталич, от миналата година. От тях разбрахме, че крепостта и външния град са прекрасно осветени през нощта и от главния път за София се вижда.

Последното, което ние разгледахме, е западната църква - доста голяма и истинска, въпреки невисоките й зидове. Тя е в центъра на обширна поляна, а наоколо са построени пейки и маси, които те примамват да си отдъхнеш под сенките на дърветата. За почитателите на BBQ пък е предвиден навес с доста пейки и маси, и огнище, което ме наведе на мисълта, че тук може да си изкараш чудесен ден с компания - хапни, пийни, поритай топка, ако щеш.

Екскурзоводите потвърдиха, че има практика хората да посещават мястото и заради крепостта, и заради полянката за пикник. Ние потеглихме около 14:00 часа, защото имахме уговорка да посетим още едни приятели в с. Посабина, Поповско, пък и бяхме огладнели, а не се бяхме подготвили за обяд на открито.

Остана още за разглеждане в Севлиево и околностите, но как ще ни се връща, ако сме "прочели вестника" от раз? 

Което значи, че...