Отбий към Севлиево!

"Свободата" - А. Дзоки

Когато сме пътували в посока София, винаги сме профучавали край Севлиево и сме гледали града отдалеко, убедени, че няма кой знае какво интересно в него.

Е, не сме били прави!

Този път решихме не само да преминем през града на път към с. Столът (едни приятели ни поканиха на вилата си), но и да спрем и да разгледаме.

Страхотно решение! Наистина!

При нас се получи така: 

Часовниковата кула

Спряхме по случайност точно до часовниковата кула, която е построена през 1777 г. и продължава да работи бзотказно до ден днешен. Преминахме през площада пред сградата на общината, където се намира статуята на свободата, строена от Арнолдо Дзоки още през 1894 г. Точно преди да видим Хаджистояновото училище ни спря бюстът паметник на хаджията, построил и уредил със свои средства първото светско училище в града и наел за пръв даскал в него Петко Р. Славейков. Влязохме в музея и, докато слушахме кратката уводна беседа за трите зали, научихме защо Славейков е даскалувал в Севлиево само деветина месеца. Разгледахме експозицията и продължихме към останалите музеи, водени от самия директор доц. Найден Петров.

Най-подготвеният и обаятелен гид

В същия този ден само три часа преди да прекрачим прага на музея доц. Н. Петров е говорил за забележителните места в Севливво в предаването "Мястото". Ние пък ги видяхме наживо и беседвахме надълго и нашироко с този приятен домакин родолюбец.

Постепенно разбрахме

- какъв е тайният знак на кореняците севлиевци;

- коя е официалната европейска столица на тиквата;

- как най-младата снаха в семейството е била избавена от угрозата сериозно да се изложи пред гостите, докато по задължение им поднасяла ракията в позлатени сребърни чашки;

- за какво се ползвали двата странни каменни предмета, стоящи на двора в Дандоловите къщи, които подозрително приличат на тръмни;

- що е то табахана и по какво да я познаем;

- какви били двете най-важни съставки за обработка на кожи и как изпълнявали неприятните си задължения находчивите чираци в табаханата;

- кои са трите обекта в Севлиево с национално значение.

Съдът, който оприличихме на тръмна.
Тръмна е плетен кошер за пчели.

Освен училището разгледахме музея на тиквата, Дандоловите къщи, табаханата и храма " Св. пророк Илия" с неговия иконостас. Снимахме статуята на пл. Свобода и часовниковата кула.

След обилно хапване в едно приятно заведение (ооо, колко вкусен смесен сач) отпътувахме към с. Сенник. Това е селцето, от което пешком е е тръгнал един велик българин, покорил света, и пак пешком се е върнал, когато гражданите на Севлиево са го посрещнали царски. 

Домът на Дан Колов - Сенник

Със сигурност знаете за кого говоря. За Дан Колов естествено. Та в центъра на селото ни посреща неговата статуя, а малко по-нататък е и къщата му, но в почивния ден нямаше кой да ни отвори. Обичайно отключва дома за посещение библиотекарката, която трябва да се открие в читалището. 

Продължихме към Столът, където ни чакаха нашите домакини. Тишина, простор и красиви гледки.

Гледката от терасата. Столът.

На следващия ден...

Продължихме да откриваме тайните на Севлиево.

¿¿¿Отговор на въпросите ще дам по-късно в обяснителна бележка. Дотогава може да вписвате своите орговори в коментар.