И моя милост биде приета в Клуб 50 точно преди седмица.
Някои хора ме плашеха: изведнъж съм щяла да помъдрея; щяла съм да почна да усещам болки и в органи, за които не съм знаела, че болят; трябвало да съм в еди какви си мерки и теглилки; трябвало да проявявам повече търпение и да изисквам повече от околните... Хм!
Ох! Те сигурно са прави хората, но на този етап усещам, че годинките, килограмите, диоптрите и още куп неща са си точно моите и не се оплаквам от нищо. Болежките ми се трупат като съкровища, но за момента не са станали повече от поводите за усмивки, за гордост, за благодарствен поглед нагоре към невидимите, но осезаеми ангелски криле.
Преди седмица, на 7.VII.2019 г. чествах своята 50-годишнина и едновременно с това имен ден, който тази година си се падна баш в неделя - св.вмч. Неделя. Всички поканени - нашите най-близки хора - ме почетоха и ме направиха безкрайно щастлива. С това, че ги има в моя живот.
Какво научих за половин век ли?
Научих се да виждам доброто и да го помня. Емоционалните ми дупки не остават скрити за околните, но се старая да ги преодолявам преди да съм казала думи, за които после бих съжалявала. Научих се да не досаждам с прекалено много въпроси нито на приятелите, нито на децата - когато са готови, те ще споделят, което пожелаят. И те, както и аз, имат нужда от лично пространство. Научих се да не товаря другите със своите мнения, недоволства, болежки. В последно време избягвам близки, които не ме слушат като говоря и непрестанно ломотят нещо без да се интересуват дали ми е интересно. Научих се да ценя моментите на споделено мълчание.
Какво не изгубих - т.е. запазих от детството и младостта?
Продължавам да чета и да слушам детски приказки. Продължавам да подхождам с открито сърце към околните, макар че честичко се разочаровам. Продължавам да любопитствам за много неща. Продължавам да си съставям мнение за нещата чрез лично наблюдение, но пък не го налагам като единствено правилното. Продължавам да си плача лесно - за хубаво и за лошо. Обичам храната, съня, разходките, физическите и душевните наслади, своя мъж, своите деца и внуци.
Какви кривини не успях да изправя?
Все така съм склонна да я карам джаста-праста в домакинството. Все така не обичам да се преработвам и не разбирам напълно абсолютните перфекционисти. Все така мразя да ме сравняват с други и да ми навират в очите чужди успехи без да са видели моите собствени. Все така предпочитам да спра разговора вместо да вляза в лют спор. Все още мога да отсъпя привидно, да изслушам "важните" напътствия и съвети на някого, а да си правя, каквото аз съм решила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар