Новото ми дете

След тренировка пратих малкия си син да се подстриже. Върна се като новобранец - подстриган 2 номер. Руното го няма и сега свиквам с "новото" си дете.

Ако го бях срещнала на улицата, щях да го подмина като непознат.

Родословие - през девет земи

Попаднах на един сайт, в който разгледах различни варианти за графично оформление на родословното дърво. Това показва, че хората все повече се интересуват от своите корени и клони - сиреч от миналото си и от настоящето. А това е хубаво. И още един сайт, в който има съвети за това как да се проучи собственото родословно дърво.




Като се замисля, ако всеки пази в семейния архив своето родословно дърво (пък то няма да е едно, а плетеница от клоните на няколко родословни дървета) ще се получи една сериозна родословна гора, чиито корени и клони ще да са проникнали доста надалеко - през океани и гори по далечни земи. Или както се казва в приказките "през девет земи в десета". И в тая гора ще има и прекършени дървета, и изсъхнали клони, но пък и млади фиданки.



Моят опит да направя нещо подобно е далеко от показаните илюстрации, но все пак го има. Един от работните варианти:

Тъй ли? А ние тука още...

Един стар виц, на който аз доста се смях. И се смях, защото се почувствах като участник в него, но по по-различен начин. Но това е друг разговор.

Значи...

Дерайлирал влакът някъде в затънтените гори на Сибир. Излезли хората, не знаят какво е станало, чакат да им разрешат пак да се качат и да потеглят по пътя си. Минава един старец с винтовка и на ски. Спира се и пътниците го питат къде се намират, как живее, накъде е тръгнал в този студ. Той пък свои въпроси задава - откъде са.
- От Москва ли? Ех, момчета! Ами я кажете как е в Москва, победи ли революцията?
- Е, дядо! Победи революцията, как да не е победила. И фашистите победихме - сега чакаме социализмът да победи, комунизма ще посрещаме! - отговорили хората.
- Тъй ли? А ние тука още влакове взривяваме!

С чанта на гръб или с тетрадка в джоба.

Вчера слушах, че само в две общини на България се грижели за здравето на учениците - били проведени профилактични прегледи за гръбначни изкривявания на учениците за сметка на общината.
И какво от това? Това ли е грижата за здравето на учениците?
Ами като се установи лека или тежка степен на изкривяване, кой ще се грижи за лекуването на това дете?
Пак в репортажа, който слушах, казаха, че гимназистите като цяло си били решили проблема - ходели с по една тетрадка на училище. Айде - откриха Америка. Това да не е от една-две години, господа журналисти? Повече от 20 години практиката е такава.

Какво прави министерството и училището по въпроса?
Продължава да

• издава учебници, които са недостатъчни за подготовката на ученика - носят се по няколко допълнителни книжни тела (сборници, помагала, учебни тетрадки, обикновени тетрадки), пъхнати в раницата, чието съдържание тежи над 5 кг.;
• одобрява отпечатването на учебните книги на луксозна (гланцирана) и много тежка хартия;
• одобрява учебни графици с по над 5 учебни часа дневно (то как ли да се включат всички часове в 5-дневна учебна седмица я);
• принуждава учениците да си носят товара като камили всеки ден от дома до училище и после по коридорите от стая в стая (а колко деца, дори седейки на столове или чиновете си, се кривят, защото раницата е на стола зад тях, за да не се цапа на земята).

Според мен може да се работи на местна почва или в национален мащаб в посока

• необходимите за самостоятелна подготовка материали да се отпечатват в едно книжно тяло, наречено учебник;
• всички допълнителни сборници, помагала, таблици, атласи и т.н. да са част от оборудването на кабинети и да се ползват свободно от учениците в час и в свободното от часове време за самоподготовка - те ще се ползват успешно поне 5 години от няколко випуска;
• хартията на учебниците да е евтина и лека - цветни картинки могат да се отпечатват и на обикновена хартия;
• да се намери вариант, при който учениците да разполагат със собствено шкафче за учебници и тетрадки, за да не ги мъкнат постоянно нагоре-надолу по сградата и по улиците от и към дома;
  
• да се мисли за редуциране на натовареността - 6-7 часа дневно е много (скоро си видях моя програма от 8 клас, която показа, че сме учили 6 дни в седмицата, като в понеделник сме имали 6 часа, в събота - 4, а в останалите дни по 5), пък и високият академизъм, който се гони по предмети, е плод на болни амбиции;
• да се стремим към обучение по интереси и възможности - стига с уравниловката, децата, както и големите не са еднакви.

Когато едно дете свършва учебните занятия в 13.45 и в 14 часа трябва да е на тренировка на 15 километра от училището, повечето родители се отказват да правят организационни схеми и му опрощават спортните занятия. После се вайкаме, че не спортуват, че са дебели, мързеливи и неорганизирани децата ни. Ние сме такива и ги правим като себе си. Това е положението.
А статии за чантите на гърба и тетрадките в джобовете можете да прочетет тук и тук.

Да се грижиш за учениците в своята община означава не само да осигуриш профилактични прегледи, а да предотвратиш причините да се стига до масово изкривяване на децата. Означава също да поемеш поне в някакква степен заплащането на спортните занятия извън училище; да осигуриш място за лични вещи в училище; да предвидиш, че децата имат нужда и от културни и спортни занимания и да направиш учебен график, съобразен с това. Грижата за децата не свършва с това, разбира се - просто маркирах някои свои виждания.

Пък мерака на учениците да са абсолютно изрядни се убива толкова бързо, че е нормално да махнат с ръка и да кажат "Абе, я си гледайте работата!" и да си пъхнат тетрадка в задния джоб на дънките, колкото да има.

Блогърска игра - старите въпроси от лексикона

Ганчо ме покани да се включа в играта, но аз не съм от интересните личности с нестандартни и шокиращи отговори на въпросите. Странно какво ще научат за мен хората, които ще изтърпят четенето докрая. Е, почвам, пък докъде ще стигна, ще видим.

1. Били ли сте арестувани? - Не.
2. Целували ли сте някого, когото не сте харесвали? - Да.
3. Спали ли сте до 5 следобед? -Да.
4. Изключвали ли са Ви от училище? - Не.
5. Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? - Не.
6. Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? - Не.
   
7. Уволнявали ли са ви от работа? - Не.
8. Уволнявали ли сте някого? - Не.
   
9. Пели ли сте на караоке? - Да.
10. Насочвали ли сте оръжие към някого? - Не.
11. Целували ли сте се под дъжда? - Не.
12. Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? - Не! Пу, пу, пу!
13. Виждали ли сте някой да умира? - Не.
    
14. Играли ли сте на бутилка? - Да
    
15. Пушили ли сте пура? - Не.
16. Седяли ли сте на покрив? - Не.
    
17. Прекарвали ли сте някого през граница в друга държава? - Не.
18. Бутали ли са Ви в басейн напълно облечен? - Не.
19. Чупили ли сте си кост? - Да.
20. Бягали ли сте от училище? - Да!
21. Яли ли сте насекоми? - Ъ? Не.
22. Ходили ли сте насън? - Не.
    
23. Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? - Да!
    
24. Карали ли сте мотоциклет? - Не.
    
25. Късали ли сте с някого? - Да.
26. Бръснали ли сте си главата до голо? - Не.
    
27. Скачали ли сте от покрив? - Не.
28. Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? - Не.
    
29. Яли ли сте змия? - Не.
30. Участвали ли сте в протест/демонстрация? - Да.
31. Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? - Не.
32. Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? - Да.
33. Участвали ли сте в банда? - Не.
34. Показвали ли са ви по телевизията? - Да.
35. Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? - Да.
    
36. Плували ли сте голи? - Май не.
37. Правили ли сте шевове на нечия рана? - Не.
    
38. Карали ли сте сърф? - Не.
39. Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? - Да.
40. Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? - Да.
    
41. Били ли сте оперирани? - Да.
42. Тичали ли сте голи на обществено място? - Не.
    
43. Карали ли са ви с линейка в болница? - Да.
44. Губили ли сте съзнание, без да пиете? - Да.
45. Пикали ли сте в храстите? - Да.
    
46. Бягали ли сте от полиция? - Не.
    
47. Дарявали ли сте кръв? - Да.
48. Хващали ли сте телена ограда под напрежение? - Не.
49. Яли ли сте крокодилско месо? - Не.
50. Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? - Не.
51. Попикавали ли сте се на обществено място? - Не.
52. Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? - Амииииииии - нямам спомен.
53. Рисували ли сте графити? - Не.
54. Обичате ли още някого, когото не е редно да обичате? - Не.
55. Слагали ли са ви белезници? - Не.
56. Крали ли сте нещо? - Не.
57. Яли ли сте охлюви? - Ооо, да!
    
58. Давали ли сте пари на бездомни/просяци? - Да.
59. Помагали ли сте на някого да изкара изпит? - Да.
60. Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? - Не.
61. Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? - Не.
    
62. Нападало ли ви е куче? - Не съвсем.
    

Много въпроси, ей! И ако сте дочели тази скука докрая, поздравявам Ви.
Каня да се включат, ако искат това, Мorrt, Златина и Павел Николов.

ПП - Който чел досега, чел. Сега оставям само "да" и "не" в отговорите, че съм се оляла да обяснявам, пък то не било редно. Ако някой прояви интерес, може и пак да обясня.

Велосипеди - еволюция

Варианти за щампа на тениска:

*от мрежата - а:


*от мрежата - б:


*моя възстановка по оригинален мотив от тениска:

"Мои года - мое богатство"

Не я бях чувала доста дълго време. Пък и май не съм и обръщала особено внимание. Днес ми попадна случайно и вече няколко часа си я припявам.
Чуйте я и вие - "Мои года - мое богатство", пее Вахтанг Кикавидзе.
Стиховете са на Р. Рождественски, а музиката на Г. Мовсесян.
Хубава песен. Наистина!