...Опипваме нататък в тъмнината. Нещо като сандък. Това е телевизор! Дяволът гледа телевизия. Черен телевизор, в който нищо не се вижда. Може би дяволът вижда нещо, може би – не, но продължава да гледа упорито. Малките дяволчета четат черни книги с черни букви. И колко са завистливи тези дяволчета! Душата им е черна, а сърцето – изпълнено с черна завист. Ако едно от тях например чете някаква глупава книга (те смятат всички хубави книги за глупави), друго дяволче изгризва всичките и букви, за да няма какво да четат другите. Или получава някое дяволче двойка в училище и си умира от щастие, а през това време друго изяжда двойката от бележника. Отхапва я, изгризва я, излапва я. Нали за дяволите най-хубавата бележка е двойката или единицата. А по-ужасно от шестицата няма. Дяволски дяволии. Докато един учи, другите заковават с пирон към пода пухкавия край на опашката му.
При дяволите всичко е наопаки. Пият черно мляко, смучат черни бонбони. Водата е също някаква черна, не можеш да разбереш мръсна ли е, що ли. Всяка сутрин дяволите старателно мият черните си лица с тази вода, за да няма нито едно бяло петънце. Веднъж едно дяволче забрави да си измие ушите. Голяма олелия се вдигна. Учителят дявол го видя и за наказание му изля цяла тубичка туш в мръсното бяло ухо.
...
Имант Зиедонис
2 коментара:
Какво и е черното на тази приказка? Ето ти истински черна приказка: В една черна, черна галактика имало една черна, черна система и на най-черната планета имало един ужасно черен континент, а там - черна, черна държава! В най-черния и тъмен град имало един черен, черен квартал, а в него - един черен, черен жилищен блок... Пред блока стоели двама черни, черни души и единият казал на другия: - Абе, Пешо, май не трябваше да ги горим тези гуми, а?
За заглавието е отговорен авторът - не аз. Аз само исках да споделя един момент, който много харесвам от многото "Цветни приказки" на същия автор.
А тази черна приказка, която разказваш - едно време им викахме черни вицове и с тях заспивахме в пионерските лагери.
;)
Публикуване на коментар