В 4 през нощта се събудих. Навън духаше като през най-лютия януари. Тополите срещу терасата се превиваха - духаше от морето. Заваля дъжд - постепенно се успокоих и отново заспах. Сънищата се редуваха като при филмов маратон - не само филмите се сменяха, но и кината. Събудих се от виковете на мъже, играещи разпалено футбол. Площадката е на 30-тина метра. И тихите им псувни мога да чуя, ако искам. Вали дъжд, хората още спят... Все пак е 8:30 в неделя сутрин... А те играят. И им е хубаво. Колко са мокри - не ги интересува. Никой не ги препира да свършват по-скоро. Явно друг запазен час няма за ползване на терена. Пък и да има, никой не е дошъл. Народонаселението у дома е кротко и мързеливо се наслаждава на единствения ден от седмицата, в който може да се наспи. Мир и покой, който ме накара да запретна ръкави. Все пак мъжете ми заслужават закуска по-различна от сандвич с чай ;)
И я получиха - палачинки със сирене, два вида сладко и хубаво кафе за мама и татко.
После гледане на филм и тихо правене на различни неща - всеки със свое си дело.
Рядко ни се случва вече. Но все така ми харесва - времето да е лошо, да сме всички заедно вкъщи, да мирише на хубава храна и да мързелуваме дружно.
Дори кучето се наслаждава на общото настроение.
4 коментара:
Ами, какво да ти кажа. Винаги съм си представяла себе си в тази роля...това е моята най-голяма цел в живота...а след това идва професията...но ми стана и тъжно като четох разказа ти. До скоро си мислех, че съм близко до постигането и, но се оказа, че съм сгрешила. Сега тепърва трябва да търся този, на когото да се отдам така, както на БИВШИЯ си приятел. Най-лошото е, че това е единствения начин, по който мога да обичам. И нищо чудно някой ден пак да се окажа в положението, в което се намирам сега. Но, за добро или за лошо, аз съм вечната оптимистка. Досега винаги съм ставала, след като падна. А пък и съм на принципа, че "Бог никога не ни дава изпитания, с които да не можем да се справим...стига да не губим надежда".
Но малко излязох извън темата. Просто този, уж обикновен разказ от твоето ежедневие, страшно много ме разчуства. Това, с което ти си свикнала, е това, към което аз съм се стремила и ще продължавам да се стремя цял живот:)
Снежи, радвай се на живота си такъв, какъвто е. Изпитания и трудности има винаги и всеки човек. Преодолявайки ги, ставаме по-силни. Понякога не успяваме да ги преодолеем, разбира се, но тогава се учим.
Живей всеки миг от живота си и откривай малките дози щастие. Защото(както се казваше на едно място)докато чакащ да дойде големият момент, чоже да пропуснеш истинския момент на щастие. Нещо подобно се казваше в презентация за щастието, която аз лично много харесах. Имам я включена тук:
http://azkenkal.blogspot.com/2007/09/blog-post_2206.html
Да спортуваш на дъжд, вятър и/или сняг е супер яко. Чувстваш се супер атлет, който и природните стихии не могат да го сломят - и това понякога за цял половин час, преди да се втурнеш зъзнещ към топлото и греяната ракия :)
Е, не живее ли човек повече заради тези дребни неща в живота, които оставят приятен спомен и добро настроение? :)
Публикуване на коментар