Висоцки

Правя опит. Харесах си едно изпълнение на Висоцки - мой любим бард - и ако успея да го включа, ще съм много благодарна на Боримечката!!!

Е?
Има го. Много, ама много благодаря на Петър Събев, който проявява голямо търпение към мен!

Къде е Бог?

Според една стара и мъдра гъркиня (героиня на Никос Казандзакис) Бог се намира в къщите на хората.

,,Там, където има мъж и жена, там е и Бог; там, където има деца и грижи, и готвене, и кавги, и сдобрявания, там е и Бог."

Как да не се зарадваш на една такава простичка и голяма истина? Май старите хора, казвайки нещата простичко, изричат най-истинските истини, нищо, че звучат несложно и ненаучно. Харесвам такава философия за живота. А вие?

Що е жената?

Ето един отговор:

Жената е като куршум с изместен център на тежестта: влиза през сърцето, минава през джоба и излиза през носа.

"Умни" думички, снесени от знаеща уста

Голям смях пада у дома, когато изръся някоя "умнотия" - понеже нали претендирам да владея що годе родния си език. Сигурна съм, че на всички се случва. Ето какво стана.

Завивам на един светофар. От пресечката излиза микробус, обаче мен не ме вижда и, за да не стане беля - давам му път. Затова ли, що ли, колегата водач на МПС ми маха изключително сърдечно и ми се усмихва, сякаш снощи сме били на чалга-бар заедно.

Е-хе-е-е - викам аз - видя ли тоя къв беше ухилен до зъбите?

И сама прихвам. А синовете ми, като се позамислиха, ме подиграваха поне половин час. Ама нали стана весело, не се сърдя - в края на краищата аз съм го снесла "умното" нещо.
Та, думата ми беше за това - дали се хващаме понякога да грешим самите ние. И склонни ли сме да се самоиронизираме, поправяме и т.н.

Пак Пратчет - как да го разбирам?

И пак в "Посестрими в занаята" чета ей това:

"Държавата се създава от разнообразни неща. Идеи. Лоялност. Спомени. Те някак си съжителстват. И всички сътворяват някакъв начин на живот. Не живот като да имаш тяло, което да обитаваш, а по-скоро като живееща идея. Направена от всички живи създания и от всичко, за което те мислят. И всичко, за което хората преди тях са мислили."

Колкото ми харесва тази мисъл, в контекста на цялото мое четиво, толкова ми е трудно да го асимилирам, но пък и толкова ми допада.
В този дух - нашата държава, погледната като една живееща идея, дали може да се възприема като един цялостен жив организъм или по-скоро като урод от половинчати мисли и идеи и непълни спомени?

Малко цитати от Тери Пратчет

Чета "Посестрими в занаята" на Тери Пратчет.
Тоя човек ме изумява с невероятните си герои. Та ето какво казва една от героините му: "Мъдростта е нещо, с което човек трябва да се сдобие сам". Мъдри ли са думите на тая добра вещица?

И още нещо, на което ме наведе един пасаж. Всички търсим идеалния красавец или съвършената красавица. Е, да де, ама, реално осъществими ли са ни бляновете?

"Шутът рискува да надигне още малко глава и зърна за пръв път Маграт (...) Шутът затаи дъх. В дългите нощи на студените камъни пред кралската спалня той бе мечтал за жена като нея. Въпреки че, ако се замисли човек, не точно като нея. Жените в мечтите му бяха малко по-надарени в гръдната област, носовете им не бяха толкова зачервени и остри, косите им бяха по-дълги и буйни. Но либидото на Шута бе достатъчно интелигентно, за да направи разлика между невъзможното и постижимото, и бързо включи няколко филтриращи програми. (...) Шутът плахо се изправи на крака, като предизвика порой от звънтящи камбанки."

Как мислите не е ли прекрасно, че повечето хора ги води истински интелигентното им и разсъдливо либидо? Мнения?