Мисли и пожелания за рождения ден

3.І. е и отново имаме празник. Големият ни син навършва 16 години.

И Дж. Р.Р. Толкин, Сенека, Мел Гибсън са родени днес. Козирогът е пълновластен господар в това зимно време - според китайският календар.

• 
  
• 
  
• 
  

• Толкин е роден на 3.І.1892 година - точно сто години преди нашето първородно момче. Скоро научихме за това съвпадение и много доволни останахме от откритото. Все пак на човек му се иска да има зависимост между нещата и прави паралели и връзки. Та ето и ние тъй.
• Толкин е умен и мъдър човек, завещал на хората своите прозрения за живота, достойнството, гордостта, приятелството и свободата, значи може да очакваме детето ни - вече пораснал младеж - да носи някакви подобни достойнства.
• Толкин е откривал в митологията, в историята, във философията вечни човешки истини и е държал на ценностите. Значи очакваме и младият мъж, който расте у дома, да търси и открива важните неща от живота и да държи на ценностите.
• Казват, че козирозите са упорити, работоспособни и преследват докрай целите си. И, откривайки някои от характерните за зодията черти в сина си, се надяваме да стане свестен човек и силен мъж.
• Сенека бил тачен в древния свят философ - значи можем да мечтаем нашето отроче да остави нещо след себе си в нашия свят.
• Мел Гибсън е толкова нестандартен, целенасочен и упорит, че ни се ще като него да видим сина си успял въпреки трудностите.

Като всички родители и ние мечтаем децата ни да са не само здрави, но и умни, и щастливи, и добри хора. Дори да си мечтаем повече, отколкото може да се реализира, имаме право да таим надежди. Дори да сме наясно, че не всичко, което пожелаваме на децата си може да се сбъдне (а то винаги е най-доброто), имаме право да го наричаме. Дори очакванията ни да са по-големи от реалните възможности на децата ни, имаме право да поставяме цели пред тях и да ги учим сами да си поставят цели в бъдеще, които да преследват.

Ако в лабиринта, наречен Живот, успеем да изведем на добра пътека децата си, и им дадем свободата сами да чертаят, търсят, откриват и следват своя път, значи сме постигнали нещо. Тогава ще бъдем доволни.

Затова днес - на празника на сина ни - му пожелаваме всичко добро, казано преди малко; а на нас с татко му - да сме силни и да го пуснем свободно да върви в своя си път. А то, повярвайте ми, е трудна задача за нас. Защото сме свикнали да мислим за децата си като зе нещо, което зависи от нас. Като за нещо, което без нас не би оцеляло. Тук вече споделям позицията на родителите, които вечно опекунстват децата си. Но в същото време ми се ще да не загърбвам своите си принципи.

Обаче момчетата порастват, градят свое име, свой приятелски кръг, имат свои интереси. Чертаят си планове, поставят си цели. И си поемат постепенно живота в ръцете. Ей това е толкова хубаво, че ми се ще дори да не го казвам на глас, а само безмълвно да редя благословии. Да не се развали нещо, ако лоши уши и лоши очи чуят и видят!

Та жив и здрав да е синът ни и да е пълен с добро животът му!

16 години не са малко, не са и много. Започва интересното, важното и трудното в живота. Попътен вятър, преодолими височини и осигуровка през пропастите! А в тихите пристанища и базовите лагери - верни приятели, обичащи сърца и топлота!

Дано едно от сигурните пристанища в живота му останем ние и нашият дом!