Една торта и... :)))

- Една торта "Габрово" и две вилички!- си поръчали преди време моят скъп съпруг и неговият приятел в тогавашната (в края на 80-те години) най-добра сладкарница на Шумен. Сервитьорката ги изгледала сърдито и донесла едно парче торта и две вилички.

- Май не сте ни разбрали - казали те. - Една торта "Габрово" и две вилички!- Сервитьорката този път ги изгледала недоумяващо, после и просветнало и попитала:
- Да ви я нарежа ли?

- Може! - великодушно се съгласили двамата.
След малко пред тях се мъдрела торта, нарязана на 16. Двамата се хванали кротко, но методично за работа - на всеки се падали по 8 парчета. Момичето зад бара и сервитьорката ги наблюдавали с интерес.
След сладкото пиршество на масата били останали 3 парчета торта - не успели докрай да я изядат, но направили опит и събрали погледите и на обслужващия персонал и на клиентите от съседните маси.
Тази история е една от многото, разказвани от моят любим за отминалите курсантски години. Млади мъже - може ли да им се опре една торта... :)

Тази история е любима и на синовете. Големият все предлагаше да отидат на сладкарница с баща си и да се пробват да изядат двамата една торта.
И го направиха! Днес! Отидоха в една от старите сладкарници на Варна - мъничка, но с огромна клиентела и невероятни торти. Влезли, харесали си масичка и си поръчали една торта "Виена". Жената на касата рутинно им чукнала сумата на касовия апарат, извадила тортата и попитала дали желаят да я сложи в кутия или да я завие в хартия.
- Не! Нарежете ни я!
- :О
- Тук ли ще я ядете?
На утвърдителния отоговор тя опулила едни очи, нарязала я, сложила две парчета в чинии и им предложила, ако искат още, да им даде и другите парчета. Моите мъже обаче си прибрали цялата торта и седнали да си хапват. Освен жената от персонала, учудено и с голям интерес ги следяла как ядат, и една възрастна госпожа от съседна компания. А после и хората от съседните маси. Изяли тортата си, изпили си газираното и...
- Една малка "Плодова"! - поръчал втори път мъжът ми.
- И нея ли тук ще ядете? - попитала жената.
- Вилички си имаме!
- :О
- Ела, ела - повикала колежката си тя и започнала да повтаря процедурата. Изваждане от витрината, приготвяне на ножа...
:О Хората от залата гледали в пълно мълчание и...
- Нека да е в кутия, за вкъщи! - след тези думи последвало облекчение и като отдръпваща се вълна интересът се прибрал в душите на неволните зрители.

Прибраха се у дома доволни от цирка, който са устроили, и щастливи от резултата - запомнящи се физиономии, общо нестандартно изживяване и чувство на взаимно възхищение.
Сега господин синът се кани да води свои приятели на същото място за подобни експерименти. Урокът му е преподаден и той смята да сподели "знанията" си.
Какво ще кажете?