Да видиш с очите си и да пипнеш с ръцете си... ІІ

Предния пост завърших с едни хвалби, отнасящи се до врачани. Сега почвам пак оттам. Докато спирахме да питаме за едно определено място в града, един мил млад мъж, минаващ край колата, ни огледа, подмина ни и се върна. Почука на прозореца, отвори вратата и ни каза, че фаровете светят :) Много му благодарим, че иначе щяхме да си напуснем возилото без да го погледнем.

После - срещаме се с приятели, с които от 23 години не сме се виждали (всъщност се познавам аз с жената и мъжа), а те ни посрещат толкова топло, че нямаше нещо от което да се притесняваме. Наташка, поздрави на всички!
Накрая - запознаваме се очи в очи с Архиватора. А той ни беше подготвил такава програма, че... Нахрани ни, напои ни, научи ни на една много сладка игра, разказа ни за Враца и нейните забележителности. Ден трети - в ръцете на един трениращ гид и пътуване до следващия град.
Най-важното е, че Архиватора ни заведе на три, повтарям ТРИ много красиви места, невключени в туристическите дестинации. Сутринта на 1 април поехме по пътя за село Лиляче. На едно място спряхме и той ни "фърли у" Понора -

пещера, чийто вход тъкмо започваше да обраства с коприва и други зелении. В самата пещера се влиза с добра екипировка, лодка и водач спелеолог - но на нас ни беше достатъчно да я видим - голяма красота!
После ни заведе до останките от Лиляшката крепост и Божият мост. Който не е ходил там, да търси водач и да отива! Влизайки през вратата на крепостта, поемаш по една пътечка и като че ли нищо не те впечатлява. Пътеката обаче слиза надолу и извива през шубраците, докато те изведе пред една гледка...
Аз зяпнах и очите ми светнаха, и дълго време не можех да изразя възхищението си от гледката. На малко места съм се чувствала така.
Мястото е вълшебно, на мен ми подейства като силна енергийна напитка, емоциите ми преливаха и зарядът още го нося в себе си. Скали, вода, птици в полет (така и не разбрахме какви са, но бяха големи), млада зеленина, ехо...

От тази красота нашият гид ни върна отново в града и, тъй като нямахме много време, ни запозна с един от артистите на Враца - Красимир Кръстев - Кико. Творческа атмосфера и доброжелателни очи и думи! Усетих настроението на приятелство, за която съм чела и съм разглеждала снимки.
След такъв тур из Враца и околностите й леко се пътува до Плевен. Там успяхме да разгледаме само Панорамата (нищо не се е променило там от детските ми години -и слава Богу) и забележителностите в центъра на града отвън - късно стигнахме. Имаше неща, които ни помрачиха настроението, но за тях друг път. Сега само една снимка от града.
Ден четвърти - пътуване от Плевен за Русе и отбиване от централните пътища.
Бяхме планирали да разгледаме Деветашката пещера. На отбивката за село Деветаки взехме една старица и я закарахме до селото - 5 километра нагорнище и предстоеше.
Оказа се, че селото е ужасно обезлюдено, че пещерата всъщност не работи като туристически обект и само един или два месеца през лятото идва човек, който да води туристите. Самата пещера е огромна - надявам се снимките да го представят достатъчно добре.
До преди не знам колко години е била използвана от военните - има изградени кръгове, засипани с пясък - вероятно в тях е имало огромни цистерни за гориво, защото сериозно миришеше на нафта и бензин.
До входа и е водел мост над река Осъм, но като че ли той е съзнателно разрушен. Ако се възстанови, достъпът до пещерата би бил много по-лесен и не толкова опасен за туристите.
Първите галерии са светли заради отворите в тавана (от поляните отгоре наистина някой може да падне и да се размаже долу - страшничко е). От най-тъмната част, до която ние стигнахме, започват поредица от галерии като се редуват сухи и водни. Без водач навътре не бива да се влиза - доста е дълга и съм сигурна, че е и объркваща пещерата.
Следваше да направим избор кои от четирите обекта на път за Русе (минавайки по вътрешния път през гр. Две могили) да разгледаме в следобедните часове - Ивановския скален манастир, крепостта Червен, манастира "Св Димитър Бесарбовски" или пещерата "Орлова чука". Избрахме двата манастира - старият до с. Иваново и новият до с. Бесарбово. И двата се намират в ждрелото на р. Русенски лом.
В Ивановския скален манастир до този момент е достъпна и отворена за посетители само една от многото скални църкви, но предстои догодина да бъде отворена още една от другата страна на реката. Екскурзоводът ни обясни, че рисунките по скалата са запечатани с някакво покритие (за да не се рушат от времето), за което ЮНЕСКО дава 1000 години гаранция. Обещахме като мине срокът да дойдем на проверка и да търсим отговорност, ако нещо е разрушено.
В Бесарбовския манастир пък се провеждаха последни възстановителни работи и се очакваше идването на няколко монаси. Тишината и уединението бяха приятни, но трябваше да нощуваме някъде и поехме напред.

Разказ за ден пети - предстои.