Време е да продължа разказа за пътуването от предходната седмица (30.ІІІ. - 4.ІV.). Пък и е редно да си довърша работата, докато ми е все още прясно всичко. Емоциите ми все още са свежи! Така че - искам да ги споделя с повече хора.Ден четвърти - Разглеждане на Русе, Тутракан и комплекса Сборяново; цел Разград.
В Русе си бяхме наумили да разгледаме музея на баба Тонка, но се оказа в ремонт. Затова пък на две крачки разстояние се намира музеят на Захари Стоянов, в който временно се помещава част от експозицията от къщата на майката лъвица. Поклон! Всъщност това е възстановка на читалище "Зора" - читалището, в което Захари Стоянов се научава да чете добре, научава френски и е посветен в делото на българската революция. Там много ни впечатли (нали ни вълнуват мъжките неща) изложените оръжия и най-вече един пистолет, който на дръжката си има монтирана брадвичка и шип. Ако знаете какви предположения за приложението му в реален бой имаше...
Никой не беше виждал подобно нещо дотогава. Направихме снимки на момчетата до знамето "Свобода или смърт" и се порадвахме на красивите мебели, колкото и скромни да изглеждаха (особено в сравнение с тези от следващия музей).
В къщата на Калиопа - всички русенци я знаели така - ни посрещна тематичната изложба, посветена на храненето и модерността.
То не бяха модерни приспособления и машини, хладилни шкафове и чанти, сервизи за хранене и какво ли не още.
Все предмети, които са навлезли в масова употреба в живота на гражданите от края на ХІХ и началото на ХХ век. На втория етаж видяхме типичната уредба на русенски дом, в който са били провеждани културни соарета, правени са домашни концерти и официални визити. Успокоихме се от разказа за това как къщата е станала собственост на хубавата г-жа Калиш (Калиопа). Всъщност това е градска легенда и според думите на уредничката няма факти, потвърждаващи или категорично отричащи популярната и любопитна история. А ето я и нея - вкратце. Въпросната г-жа Калиш била любовница на местния паша (управител на Русе???) и, за да и подари къщата, той организирал състезание за млади дами по стрелба. На всички останали участнички в състезанието били подготвени пушки с халосни патрони, а освен това от скрито място един точен стрелец отстрелвал гълъбите на Калиопа. По този начин тя станала безспорна победителка и получила голямата награда. Защо се успокоихме ли? Ами защото за пореден път се убеждавме, че и в стари времена е имало предрешени състезания, уговорени награди и всички "новоизобретени тарикатщини", за които си мислим че са продукт на съвременния човек.
В Тутракан видяхме музея на лодкостроенето и риболова. Лодките с плоско дъно и тъпи нос и кърма ни учудиха, оке повече че били ползвани до съвсем скоро.
В комплекса Сборяново сме били и друг път, но бяхме влизали само в царската гробница в Свещари. Сега момчетата разгледаха общо три гробници, а всички заедно отидохме до т.нар. Демир баба теке, където има извор с лековита вода и е свещено място за алианите. Алианите са мюсулмани, които почитат не пророка Мохамед, а Али.
Различават се от традиционните мюсулмани по това, че в храмовете си имат образи (в джамиите има рисунки само на цветя!) и палят свещи. Пътеката, водеща до гроба на Демир баба и извора е стръмна и са направени стъпала. От двете страни на пътеката впечатляват многото парцалчета, вързани по клоните на дървета и храсти. Подобно нещо има и на Парцал чешма - който е пътувал през Айтоския проход, сигурно е спирал там за почивка и е виждал какво представляват дърветата около чешмата. Хората, дирещи лек на това място, оставят парцалче от своя дреха (чорап, носна кърпа, ластиче за коса). На Демир баба теке обаче наличието на ритуално оставени парцалчета впечатлява с количеството.
Ден шести - пътуване от Разград за Варна и разглеждане на три обекта.
В Разград се спряхме да разгледаме историческия музей и останките от древния град Абритос. В музея се разговорихме с уредничката за това, че обикновено при нас в музейните експозиции се излагат оригиналите на археологическите находки - независимо дали са грънци, украшения или монети.
В чужбина се излагали копия и това се приемало за редно! И тя и ние изразихме мнение - понеже тя обясни, че ценните експонати (уникати при това!) предстои да отпътуват за н`ам къде си и няма да са в България около 5 години - че е по-добре чужденците да идват в България за разглеждането на нашите съкровища и уникални археологически находки, отколкото да пътуват по широкия свят. Но явно нещо куца - къде? Не знаем! Жалко, че оригиналите от много наши музеи пътуват, а не се привличат туристи тук, за да ги видят!
Освен интересната музейна сбирка и останките от града Абритос на нас ни остана спомена от римската броня, шлем, щит и колесница - направени специално за анимиране на посетителите - с които мъжете не пропуснаха да се снимат.
Ако на повече места се направи нещо такова, на посетителите ще им е безкрайно интересно и вълнуващо да влизат в ролята на определен герой!
В Шумен решихме да разгледаме Томбул джамия. За нея знаем, че е третият по големина мюсулмански храм на Балканите след Синята джамия в Истанбул и още една джамия в Одрин (май). Пуснаха ни вътре - наистина е голяма и красиво изписана с флорални мотиви, но ние не се чувствахме комфортно вътре, защото в този момент започваше петъчната обедна молитва. Съответният служител пя нещо по микрофон - звучеше като призив към вярващите да дойдат - после един възрастен мъж започна нещо да говори на хората в залата. Обясниха ни, че това е проповедникът, който е гост на тукашното мюсулманско училище. В сградата влизаха и влизаха мъже и всеки ни изглеждаше с учудване. Ние не бяхме на мястото си - те си бяха в храма и ние им пречехме. Бързо излязохме. В двора видяхме листове олово, които са нужни за подновяване външния обков на покрива на джамията, но явно то е недостатъчно, защото възстановителните работи в момента са спрени. Преди да се приберем у дома, в края на работния ден отидохме и в музея на мозайките в Девня.
Ние сме свикнали да мислим, че по нашите земи такива красоти не са запазени, но се оказа, че в Девня не само са открити основи на сгради, но и хубави мозайки, изработени от различни камъчета и глинени парченца (павенца).
Прибрахме се у дома, пълни с впечатления и спомени. Споделих ги с вас. Надявам се съм зарадвала някого със снимките, а други съм накарала да се замислят и да планират свое пътешествие.
Пожелавам на всеки хубави пътешествия до близо и далеч. И на познатите места може да намерим нещо ново и красиво! Открийте го!
В Русе си бяхме наумили да разгледаме музея на баба Тонка, но се оказа в ремонт. Затова пък на две крачки разстояние се намира музеят на Захари Стоянов, в който временно се помещава част от експозицията от къщата на майката лъвица. Поклон! Всъщност това е възстановка на читалище "Зора" - читалището, в което Захари Стоянов се научава да чете добре, научава френски и е посветен в делото на българската революция. Там много ни впечатли (нали ни вълнуват мъжките неща) изложените оръжия и най-вече един пистолет, който на дръжката си има монтирана брадвичка и шип. Ако знаете какви предположения за приложението му в реален бой имаше...
Никой не беше виждал подобно нещо дотогава. Направихме снимки на момчетата до знамето "Свобода или смърт" и се порадвахме на красивите мебели, колкото и скромни да изглеждаха (особено в сравнение с тези от следващия музей).
В къщата на Калиопа - всички русенци я знаели така - ни посрещна тематичната изложба, посветена на храненето и модерността.
То не бяха модерни приспособления и машини, хладилни шкафове и чанти, сервизи за хранене и какво ли не още.
Все предмети, които са навлезли в масова употреба в живота на гражданите от края на ХІХ и началото на ХХ век. На втория етаж видяхме типичната уредба на русенски дом, в който са били провеждани културни соарета, правени са домашни концерти и официални визити. Успокоихме се от разказа за това как къщата е станала собственост на хубавата г-жа Калиш (Калиопа). Всъщност това е градска легенда и според думите на уредничката няма факти, потвърждаващи или категорично отричащи популярната и любопитна история. А ето я и нея - вкратце. Въпросната г-жа Калиш била любовница на местния паша (управител на Русе???) и, за да и подари къщата, той организирал състезание за млади дами по стрелба. На всички останали участнички в състезанието били подготвени пушки с халосни патрони, а освен това от скрито място един точен стрелец отстрелвал гълъбите на Калиопа. По този начин тя станала безспорна победителка и получила голямата награда. Защо се успокоихме ли? Ами защото за пореден път се убеждавме, че и в стари времена е имало предрешени състезания, уговорени награди и всички "новоизобретени тарикатщини", за които си мислим че са продукт на съвременния човек.В Тутракан видяхме музея на лодкостроенето и риболова. Лодките с плоско дъно и тъпи нос и кърма ни учудиха, оке повече че били ползвани до съвсем скоро.
В комплекса Сборяново сме били и друг път, но бяхме влизали само в царската гробница в Свещари. Сега момчетата разгледаха общо три гробници, а всички заедно отидохме до т.нар. Демир баба теке, където има извор с лековита вода и е свещено място за алианите. Алианите са мюсулмани, които почитат не пророка Мохамед, а Али.
Различават се от традиционните мюсулмани по това, че в храмовете си имат образи (в джамиите има рисунки само на цветя!) и палят свещи. Пътеката, водеща до гроба на Демир баба и извора е стръмна и са направени стъпала. От двете страни на пътеката впечатляват многото парцалчета, вързани по клоните на дървета и храсти. Подобно нещо има и на Парцал чешма - който е пътувал през Айтоския проход, сигурно е спирал там за почивка и е виждал какво представляват дърветата около чешмата. Хората, дирещи лек на това място, оставят парцалче от своя дреха (чорап, носна кърпа, ластиче за коса). На Демир баба теке обаче наличието на ритуално оставени парцалчета впечатлява с количеството.Ден шести - пътуване от Разград за Варна и разглеждане на три обекта.
В Разград се спряхме да разгледаме историческия музей и останките от древния град Абритос. В музея се разговорихме с уредничката за това, че обикновено при нас в музейните експозиции се излагат оригиналите на археологическите находки - независимо дали са грънци, украшения или монети.
В чужбина се излагали копия и това се приемало за редно! И тя и ние изразихме мнение - понеже тя обясни, че ценните експонати (уникати при това!) предстои да отпътуват за н`ам къде си и няма да са в България около 5 години - че е по-добре чужденците да идват в България за разглеждането на нашите съкровища и уникални археологически находки, отколкото да пътуват по широкия свят. Но явно нещо куца - къде? Не знаем! Жалко, че оригиналите от много наши музеи пътуват, а не се привличат туристи тук, за да ги видят!
Освен интересната музейна сбирка и останките от града Абритос на нас ни остана спомена от римската броня, шлем, щит и колесница - направени специално за анимиране на посетителите - с които мъжете не пропуснаха да се снимат.
Ако на повече места се направи нещо такова, на посетителите ще им е безкрайно интересно и вълнуващо да влизат в ролята на определен герой!
В Шумен решихме да разгледаме Томбул джамия. За нея знаем, че е третият по големина мюсулмански храм на Балканите след Синята джамия в Истанбул и още една джамия в Одрин (май). Пуснаха ни вътре - наистина е голяма и красиво изписана с флорални мотиви, но ние не се чувствахме комфортно вътре, защото в този момент започваше петъчната обедна молитва. Съответният служител пя нещо по микрофон - звучеше като призив към вярващите да дойдат - после един възрастен мъж започна нещо да говори на хората в залата. Обясниха ни, че това е проповедникът, който е гост на тукашното мюсулманско училище. В сградата влизаха и влизаха мъже и всеки ни изглеждаше с учудване. Ние не бяхме на мястото си - те си бяха в храма и ние им пречехме. Бързо излязохме. В двора видяхме листове олово, които са нужни за подновяване външния обков на покрива на джамията, но явно то е недостатъчно, защото възстановителните работи в момента са спрени. Преди да се приберем у дома, в края на работния ден отидохме и в музея на мозайките в Девня.
Ние сме свикнали да мислим, че по нашите земи такива красоти не са запазени, но се оказа, че в Девня не само са открити основи на сгради, но и хубави мозайки, изработени от различни камъчета и глинени парченца (павенца).Прибрахме се у дома, пълни с впечатления и спомени. Споделих ги с вас. Надявам се съм зарадвала някого със снимките, а други съм накарала да се замислят и да планират свое пътешествие.
Пожелавам на всеки хубави пътешествия до близо и далеч. И на познатите места може да намерим нещо ново и красиво! Открийте го!
1 коментар:
Благодарности. Много интересно ми беше да чета.Винаги, навремето, когато се връщах от Варна в София, обикаляхме със семейството България да разглеждаме исторически паметници, манастири и светини.
Публикуване на коментар