Гледах и снимах ЛАРП (LARP)

Не че някой ме кара да правя това, но отвътре ме напира да се похваля, че една събота ходих да гледам, снимам и нося оръжия на ЛАРП във Варна.

За хората, на които нищо не им говори това съкращение обяснявам, вече съм го правила, че това е един тип ролева игра (Live Action Role Play - благодаря на сина), но не на компютъра, а на живо. Първо играта не може да се играе как бъде. Една игра се подготвя от участниците в нея дълго време преди да се реализира. Основните герои измислят някаква история - обикновено в нея има добър и лош герой - и подбират свои привърженици. Измислят различни мисии, които са подчинени на основната - добрият герой и лошият герой да си премерят силите и по възможност групата на добрия да победи. Всеки участник си подготвя костюм и оръжия (инвентар), съответстващи на образа и ролята, която сам си е избрал. (Доколкото знам на тематичните ЛАРП-ове и историческите възстановки нещата са още по-добре организирани и всички се съобразяват с предварително уточнените роли.) Могат да участват хора на различна възраст. В тази игра, която аз гледах и документирах, имаше хора на повече от 20 години и такива, едва прекрачили границата "тийн".
Какво ми хареса:
- това, че изработват с ръцете си оръжия и костюми, че прилагат творческото си мислене - не, защото някой ги е накарал, а защото искат!!!;
- това, че дори да не се познават, играчите бързо съставят екипи;
- това, че събитието е истинско, а не виртуално;
- това, че се провежда сред природата;
- това, че героите се вживяват в ролите си - бият се, отстояват честта и достойнството си, пазят или търсят ценния предмет, раняват се, умират, но и се пазят от истински наранявания и си помагат след края на битката;


- това, че обявяват примирие (прекъсват играта) за обяд или кратка почивка и всички са заедно;
- това, че след себе си тези млади хора НЕ оставят купища боклуци, а почистват полянката, на която са пребивавали.

За какво ми напомня:
- за някогашните игри в летните вечери из уличките в нашата махала на "Стражари и апаши";
- за истинското общуване между деца на различна възраст - малките винаги учат от големите и хубавото и лошото, но винаги е било така, така и ще продължава занапред;
- за ролите, които сами си избирахме да играем, но пред бабите в квартала...

За всички тревожни родители, баби и дядовци, които мислят младите хора, интересуващи се от ЛАРП, отново потвърждавам, че това не е нищо лошо. Проявете желание да ги видите, да ги снимате, да им бъдете оръженосци! Може би поне в подготовката на инвентара се включете! Те ще са доволни, защото инвентарът им е доста обемист и по градския транспорт събират погледите на хората. А с превоз за оръжията до сборния пункт не е лошо да разполагаш.
Ако ви се удаде случай - не пропускайте поне да погледате! :)))