Това се четеше до днес в мъдрите мисли в страничната лента. Време е да ги подменя. Но и не ми се иска да ги затривам някъде. Затова си ги пускам като самостоятелен пост.
Ако не знаеш закъде си се запътил, ще стигнеш на друго място.Сега имам нещо ново.
Като му дойде времето за излюпване пиленцето само си пробива черупката! НК-К
Уважавайте правата на децата, но не ги оставяйте да потъпчат вашите! *?*?*
... ти си единственият човек, който ми казва нещата, които имам нужда да чуя, макар и в момента да не желая да ги чувам. - Софи Кинсела
Не можеш ли да го захвърлиш при нужда, съкровището се превръща в окови. - Дж.Р.Р.Толкин
... най-големите престъпления се извършват в името на отечеството или, както казваше последният римски император Ромул: „Започне ли държавата да се нарича Отечество, тя е готова да убива... - Стефан Цанев
Всеки си седи на камбанарийката и сее през свое сито. НК-К
Ти още не знаеш какво има да се прави, а вече казваш „няма да се случи”! Това показва, че мислиш не с главата, а с мустаците, и то преди да са ти поникнали. „Ламята” – Николай Хайтов
4 коментара:
Като чета това за пиленцето, дето се излюпвало само, когато му дойде времето, и се сещам за днешната дискусия в "Сблъсък"/Дали младите се оправят сами в днешно време или все са "до полите на майките си"/. Не че толкова ги гледам тези предавания, ама някой път наистина уцелват интересни теми. Чудех се какво мислиш ти по този въпрос, като майка? Защото и мен, ако ме попитат, няма да знам какво да отговоря? В крайна сметка най-лесно е да кажеш, че си е до човек. Но си е факт, че на запад/най-вече САЩ/ след като навършат пълнолетие и родителите масово гонят децата си откъщи да се оправят сами. А при нас е коренно различно...
С риск да изглеждам жестока, поддържам тезата, че като пораснат, децата трябва да напуснат дома на родителите си. Повечето го напускат, за да учат в друг град. И се научават да живеят своя си живот.
А пък мъжете задължително трябва да излязат извън опекта на майка си. (Преди тази роля вършеше казармата. Сега - не знам) Да се оправят сами.
На този етап така мисля. След 2-3 години кой знае... Може да запея друга песен. :)
И аз така мисля. Непрекъснато се опитвам да го обясня и на майка ми/относно брат ми/. Тя не спира да му звъни и да го пита как е, дали има нужда от нещо. Тя и с мен така правеше, ама аз лично й се скарах, защото по този начин не ми помага да се науча да живея, а само ми пречи да мисля самостоятелно. Обаче си е факт, че брат ми вече се е разглезил. Опитва се да намери работа, но дотогава пак иска финансова подкрепа. Не опитва с някоя по-лесна/обаче за моя изненада по-доходоносна/ работа, ами иска директно да се хвърли на високоплатената, където още не го искат, защото е новоизлюпил се доктор. До последно разчита на нашите.Баща ми доскоро го издържаше като студент в София. Но сега не иска да го прави, защото смята, че е редно сам да се оправя. А пък и издръжката на голям мъж в София/при положение, че вече не е на общежитие за 80лв, ами на квартира за 400/ не е много евтино удоволствие...А ако зависи от майка ми, тя би работила докато може, за да издържа децата си. И какво научава брат ми от цялата работа? Той решава, че баща ми е лошия, защото "не мислел за него". Какво се прави в такава ситуация?
Ох, не знам! Много е лесно да давам съвети от позицията на знаещия (в смисъл, както си мисля, че е редно да се постъпва). Ама от позицията на опита - и лош, и добър - не съм в състояние да кажа каквото и да било. Просто защото още не съм стигнала този етап. Само мога да кажа как ми се иска да стане. Пък и всеки си има собствен опит, собствени идеи за живота и възпитанието, така че...
Аз лично не искам да си вържа момчетата за собствената пола. но май много българи правят точно това. За т.нар. "средно поколение", за което ще пиша специално, се полагат много грижи.
Публикуване на коментар