По случай деня на музейните работници на територията на музея "Владислав Варненчик" тази вечер се проведе възстановка на последната битка на рицарите на Ян Хунияди и Владислав Варненчик с турските войски на Мурад ІІ при Варна. Тя се състояла на 10.ХІ.1444 година след един дълъг победоносен тур от Никопол до Варна и за съжаление войските на полския крал били разбити. Момчетата и момичетата от варненския клуб "Чигот" се превъплътиха в ролите на защитниците и нападателите на Варна и пресъздадоха паследната атака, при която турците побеждават.
Много хора се бяха събрали да гледат възстановката и по мое впечатление останаха много доволни от представлението. Но има и какво още да се желае - добре би било да се предвиди място за зрителите. Просто този път не беше възможно достатъчно добре да се наблюдават бойните действия. И още нещо - управата на музея може да помисли и за озвучаване на събитието.
Речта на уредничката преди самата битка сигурно е била хубава, сигурно е разяснявала историческите събития, на които ни направиха съпричастни от "Чигот", но никой не можа да я чуе. Защото минаващите по улицата коли заглушаваха думите и.
Все пак - добро начало бе поставено днес. Хората доведоха деца и внуци, разказваха - кой колкото знае - за събитията и накрая посетиха музейната експозиция като за десерт.
Догодина обаче ще очакваме повече.
Сега ще се опитам да публикувам клипчето, което заснех. Дано и на вас то се хареса. Поради технически причини сега пускам само няколко снимки. Клипчето ще се появи в най-скоро време.
Очаквайте го! :)
Сега ще се опитам да публикувам клипчето, което заснех. Дано и на вас то се хареса. Поради технически причини сега пускам само няколко снимки. Клипчето ще се появи в най-скоро време.
5 коментара:
И без клипчето изглежда много добре! Да се надяваме, че ще се запази като традиция и ще го "осъвременяват" с времето чрез музика и т.н.
Всъщност озвучаване имаше, но само като музика - фон на военните действия. Обаче беше редно дамата, уредник на музея, да говори на микрофон. Защото нищо не чухме от думите и, въпреки малкото разстояние. В края, когато чиготите запалиха факли и се качиха върху могилата - мавзолей на Вл. Варненчик - също трябваше да има няколко думи. Да стане абсолютно ясно на всички защо се прави.
Иначе беше хубаво. Ама и клипчето си заслужава. Само дето не ми се получава нещо да го кача. нито директно тук, нито чрез Ютуб-а.
Ама не се отказвам де.
Като се знам каква съм дивачка, сигурно щях да присвоя нечии доспехи и да се хвърля на бой с някого...ей така, заради тръпката:P
Има ги момичетата като теб. Ако разгледаш по-отблизо, ще видиш някои.
Ехее, радваме се че има интерес към нас. Тепърва имаме по много неша да работим. Благодарности на дошлите на възстановката.
А Снежке, ние винаги сме готови да приобщим още някой...Събираме се всеки петък от 20:00 в клуба на ВМРО (а той се намира над "Планет клуб", от "Валентина" надолу).
п.с. нашият блог пък е chigot.blogspot.com
Публикуване на коментар