"Мерси за чая!"

Това беше една от любимите реплики на моя преподавател по нова българска литература - доцент (в онези години) Славчо Иванов. Използваше тези думи често. По време на лекции или упражнения, когато някой/я/ колега се изцепи по глупав начин с тъп коментар; по време на изпити, когато студентът се петлае като пиле в кълчища и повтаря до безкрай някакви заучени малоумни фрази; когато някой нескопосно се подмазва... Поглеждаше многозначително и иронично и казваше "Мерси за чая, колега!" И аз съм чувала "Мерси за чая!" - не бих го скрила.

Сега обаче на мен ми се ще да почна наляво и надясно да ръся "Мерси за чая!".

На добре уредените в законодателството и в живота ни норми на поведение и морал -
"Мерси за чая!"
На прекрасната ни телевизия с всичките и шоупрограми, новини, филми, образователни и социални предавания -
"Мерси за чая!"

На обещанията за добър живот, големи пари, прекрасни почивки, професионална реализация -
"Мерси за чая!"
На модните изисквания да бъда такава, онакава или `нам к`ва си -
"Мерси за чая!"
На безбройните обяснения и извинения за това, че трябва да свърша нещо, ама без пари -
"Мерси за чая!"
На добрите ми съседи, които обожават да злобеят и клюкарстват по мой (наш - на семейството ми) адрес -
"Мерси за чая!"
На лицемерните мои познати, които "много ме харесват" -
"Мерси за чая!"
На модерните звездни личности и тяхното "п`ирфек`ну" поведение -
"Мерси за чая!"

Хубаво поне, че се ровя из мрежата и откривам нещата, които са ми интересни и важни, а че и успявам да избягам от гнусотията, заливаща ни отвсякъде. Описвам си тук някакви мои вълнения и се чувствам добре, ако не ме залеят читателите (колкото и малко да са те) с едно многозначително "Мерси за чая!"