Моят идеален свят

Много блогъри се дразнят от такъв тип верижни игри. Ама пък на мен ми харесват. И тъй като Петър ме е включил в списъка си с предизвикани, приемам и се включвам.

Малко трудно вярвам в абсолютните неща - да си кажа аз преди да почна. И въпреки това си мечтая за един близък до идеалния свят, в който...

1. Пред хората ще има толкова перспективи за развитие, за промени, за връщане в спомените, за черпене от мъдростта на поколенията преди нас, за творчество, колкото искат. И от колкото се нуждаят. На някого му се ще днес да си е затворен в дупка - моля! На друг му се ще да поглъща дълго време красотата около себе си и да я споделя с околните - готово! На трети му се иска точно в този период да попътува и да избяга от делника си - проблеми йок!
*Склонна съм да вярвам, че перспективи имаме и днес, тук и сега. Но като че ли често ни се изпречват условности и паравани от типа (шеф, задължения, безпаричие и куп още).

2. Всеки човек ще живее посвоему, но с мяра. Това ще да рече следното. Всеки има свободата да прави каквото му се ще и както му се ще, но без да пречи на околните да правят същото. Иначе казано свобода имаш, даваш и на другите пълна свобода. Ама пък си спазваш перфектно и своите задължения и отговорности.
*Принципно в съвременното българско "демократично" общество тия работи ги има. Ама... Виси в идеалното пространство едно огромно АМА!

3. Аз живея в къща с градина. През лятото ми е топло, а не убийствено горещо. Имам си гора, в която живеят диви коне. Сутрин и вечер се разхождам с мъжа в моя живот, следвана от огромни овчарски кучета.
*Още не съм спряла да вярвам, че поне къща с двор ще имаме.

4. Някак си битовите проблеми като миене на чинии, бърсане на прах, пране и пазарене се решават ей така. От само себе си. Или пък по подразбиране. Затова пък ми остава удоволствието да приготвям вкусни неща за семейството и приятелите.
*Не че и в момента не се решават, обаче моята роля в процеса на чистене и печелене на пари за харчене си е баш важна.

5. Децата ми са здрави и свестни хора. Имат си свой прекрасен живот и аз съм спокойна за тях, където и да се намират. Родителите ни са здрави и с всичкия си, отворени за света.
*Преди съм казвала, че искам децата ми да си хванат пътя в живота и да не се съобразяват с моите претенции и намеси; а родителите си много обичам, но понякога ми идва в повече общуването с тях. Та затова.

6. Имам такава работа, от която се чувствам пълноценна, развиваща се и спокойна. Тя ми позволява да пътувам, да работя с хора, да си почивам на желаните от мен места.
*На този етап моята работа ми дава възможност да живея - някак. Но не ме удовлетворява напълно. А по отношение на свободата (финансова и емоционална) - трудно е!

7. Здрава съм. И хората около мен са здрави. От време на време се поразболяват от някоя хрема - щото са спали в сеното и ги е оросила росата. Друг път си обелват я коляно, я нос - ама задето са бягали за здраве или пък са играли на някоя весела игра в гората, на пътя или някъде другаде.
*Аман от болести в наши дни. То без болести няма да знаем на тоя свят ли сме, или сме се преселили на оня, ама "Кафа, бе!"

Останаха големи и важни неща извън моя перфектен свят. Обаче да уточня - хубавите работи са си даденост, затова не ги споменавам. Те са като въздуха, слънцето и водата - вечни и общодостъпни. Пък лошите - тях ги няма! Какво да обяснявам , като не съществуват!

Ами такъв е моят перфектен, абсолютен и идеален свят. Интересно ми е да разбера какъв е той за Снежка, Канев, Графът, Ила, Марфа и Гергана.