Да се здрависаш с такъв човек

Преди по-малко от час завърши представлението на Цирк "Балкански". В края, когато публиката доволна и усмихната напуска шапитото, аз видях насреща си г-н Александър Балкански - баща. Току що беше приключил коронният номер, в който синовете му Александър и Николай рискуват здраве и живот на всяко представление - "Колелото на смъртта". Сигурна съм, че той всеки път е някъде сред публиката и следи всяко тяхно движение. Разбирам и бащините му тревоги (у дома имам две щури момчета) и професионалната му взискателност.

Никога досега не съм се престрашавала да поздравя някого, познат ми от екрана или вестниците, лично. Дори когато съм била рамо до рамо с човека. Сега обаче нямах никакви притеснения и скруполи.
Поздравих този човек за невероятното представление, за чудесните синове, за страхотната работа, с която ни радва. Пожелах му здраве - на него, на семейството и на целия му екип; още - успехи в трудното му поприще и дълги дни достоен живот. Представих се не като Нела Калова, а като една обикновена учителка по български език, която има да разказва емоциите си от видяното и съпреживяното тази вечер на много хора. Той пък поговори с мен кратко и съвсем човешки за дереджето на нашата култура, която се нуждае от учители, от творци и от публика. После бързичко отиде някъде, където е трябвало.


За мен беше чест да се запозная лично с такъв човек. Чувствам се невероятно заредена с енергия от видяното и от тази кратка среща с човека Балкански. Споделям го с всички. Поне нещо положително в толкова негативното ни ежедневие!