Вчера пак имахме празник - голямото ми момче навърши 17 години. Малкият му казва, че според магьосническите закони е вече пълнолетен. Но това е друга тема. Гости, подаръци, веселба - както си му е редът.Днес пък попаднах на една публикация, посветена на сладките чудеса, изработени от шоколад, меденки и крем, и се сетих за нещо от преди 15 години.
Като млада майка се постарах да къщичка от меденки по случай рождения на детето (днес вече млад мъж). Като сравня собственото си произведение с тези от снимките - личи, че е аматьорско. Но пък беше направено с любов, вътре светеше свещичка, беше вкусно и достатъчно красиво като за домашна изработка. И най-важното - беше нестандартно и запомнящо се. По-късно правих подобни къщички още няколко пъти, но за жалост не съм снимала. Интересното е, че една с една не си приличаха, въпреки еднаквостта на панелите. Явно са играели роля нагласата ми, поводът и човекът, за когото са правени.
3 коментара:
Честит празник!
Да ти е жив и здрав!
Умирам за меденки. И сега изяждам по двайсетина дневно, макар да не са във вид на къщичка.
Да ви е жив и здрав, само радост да ви носи.
А относно меденките, обожавах ги.Събирах си стотинки и гогато станеха 60, си купувах 5 меденки.Първо изяждах на всички онази част без шоколад и после наставаше блаженството.Ех, спомени:)
Закъснели, но искрени благопожелания и от мен.
На добър час!
Публикуване на коментар