Смъртта не пита готов ли си за нея

Наша съседка, с която бях близка, е починала снощи в най-тъмните доби.
Жена на 32 години с добър съпруг и две деца - момиченце в 5 клас и момченце, което догодина ще е първолак. Починала е след много кратко неразположение - в събота ходили в спешна помощ, защото личният й лекар е бил неоткриваем. В спешна помощ им се накарали, че не са за тях, и ти отпратили. Днес щели да ходят при личния за преглед и изследвания. Тя обаче не дочакала утрото.
Чиято и да е вината, фактът си е факт. Остава един млад мъж вдовец и две деца - сираци. Те не са подготвени за изпитанието, пред което днес стоят. Никой не е подготвен за такова нещо. Но смъртта не пита готов ли си за нея и дали я чакаш.
Аз приемам смъртта като част от целия ни живот. Осъзнавам, че рано или късно всеки ще се срещне с нея. Но ме разтърсва смъртта на млади хора. Трудно ми е да я приема.

Светла й памет на Стефка - мама Чечи! Утре в 10 часа ще я изпратим.