14 април 2009

Вестници и вестникарчета

Ходя си вчера из града по работа. Когато ми се насъбере обикаляне по различни институции, сигурно като повечето хора, групирам точките за посещение и систематично ги "изръшквам".
Сутринта младо усмихнато девойче ме причака на площада пред Катедралата и ми връчи първи брой на безплатния вестник "Новините днес". Аз поначало гледам на големите приказки скептично. А след като прочетох началната статия на г-на Петьо Блъсков (главен редактор на вестника и председател на съвета на директорите на "Ас медиа" АД, издаващ настоящия вестник) съвсем скептично погледнах на хубавото безплатно национално издание. (Увеличете снимката и ще прочетете.)

Май беше народна мъдрост, че няма нищо безплатно на този свят!? И сега как тъй ще ни излезе безплатно четенето на техния вестник? По кой начин ще платим? Като чакаме да ни казват общоизвестни истини? Който види куката за шарани, да я избягва! Според мен на българина отдавна му е писнало от вестници и телевизии, които да му казват кое, как, къде и колко. Мисля, че обикновеният човек се пита защо и докога! И тъй като "Спасяването на давещите се е работа на самите давещи се" българинът еднолично, персонално, независимо и въпреки всичко гледа да оцелее, да не се удави в морето от информация и в океана на собствената му действителност. И съответно всеки от обикновените хора плаща своята цена. Смятам всеки ще се съгласи, че тя никак не е ниска.

Докато чаках на една автобусна спирка, разглеждах списанията и другите продукти на витрината на вестникарската будка редом. От прозорчето обаче се подаде сърдитата физиономия на продавачката, която ме изгони да разглеждам ръкописните реклами по стълбовете, но да не й закривам търговската площ. Хубаво де, дръпнах се. После автобусът ми дойде. Припомняйки си мястото и ситуацията, като че ли не се сещам много хора да си купиха вестник. Няколко души подадоха стотинки за един от пенсионерските вестници и туй то. (Чела съм такива - в тях се дават конкретни отговори на конкретни, истински въпроси, свързани с пенсии, онаследяване, договори с арендатори. Съответно хората наистина имат полза от тях. Пък и цената им не е висока.) Ама лелката си чака клиенти - нали затова е там. Може някой да се купи и нещо по-сериозно.

Вече към обяд, вървейки към гарата, се заслушах в един глас, който нещо викаше. Сетих се за едновремешните вестникарчета, които тичали по улиците с топлото издание на сутрешния или вечерния вестник и с пълно гърло оповестявали най-горещата новина. Хората ги спирали и си купували вестника, за да научат повече. Гласът, който чувах, обаче не беше детски. Викаше мъж. И виковете му не разкриваха някаква извънредна новина! Не! Той сипеше обиди към минувачите: "Който живее във Варна, значи е варненец и обича "Ч**** ***е"! Купете си "Ч**** ***е" само за левче! Стига сте чели вестниците от голямото село Шопландия! Ако четете боклуците на голямото село, значи сте дупедавци! Който не чете "Ч**** ***е" не е варненец. Щом не е варненец, да си ходи в Шопландия! Купете само за 1 лев! Вие не четете варненски вестник?! Стягайте си багажа и си заминавайте, оставете Варна на истинските варненци! Ако искате да запазим варненския вестник, купувайте него, не ония шопски боклуци!" И всеки по улицата заобикаляше този потомък на старите вестникарчета отдалеко, сякаш бягаше от луд. Агресивната реклама явно изповядваше този човек, но всъщност упражняваше истинска антиреклама. Местния "патриотизъм" (по-скоро регионализъм) на този човек ме ужаси. Споровете за София, софиянците и провинциалистите ме отвращават, а сега видях такава идиотщина и за Варна. Що за ксенофоби се извъдихме? Откъде тая жлъч?

И си мисля колко много и различни "вестникарчета" има по нашите улици, за да ни натикват в ръцете този или онзи вестник. Повечето хора са склонни да вземат някакъв безплатен брой, пък и да не го прочетат, поне за увиване на яйца, кокошки, наденици и други благи армагани ще ги използват. Иде празник, ще се засилим по пътищата и на връщане ще сме с пълни торби. Та за вестниците и вестникарчетата говорех.

9 коментара:

morrt каза...

Нели, мисли за празника и за яйцата и курабиите. За това как ще се съберете всички, за идващата пролет, за усмивката на децата си, за безмълвната подкрепа на приятелите...
Има толкова много прекрасни неща, за които да си мислим.
Вестници? Вестникари? Въздухари!
Няма време за тях...

kenkal каза...

Ама пък как ти се натрапват. По всякакви възможни начини.
:) Мерси за завръщането в духа на празника и хубавата музика! :)

Блог на Павел Николов, астрофилолог каза...

За последно си купих вестник май преди около три години.

kenkal каза...

И аз не съм купувала, но от време на време си вземам разни безплатни рекламни - за амбалаж.
;)
Иначе мрежата ми стига за осведомяване.

Графът каза...

Спомних си карикатура: Метеоролог казва на жена си: „Я ми дай чадъра, че прогнозата ни за днес е слънчево”…
Какво ли казват издателите на вестници? :D

Анонимен каза...

И какво казваш с цялото това словословене? Прощавай, ама не разбрах. Поредния текст тип "мога да пиша, още в началното училище ме хвалеха, ама така и не се реализирах".

kenkal каза...

Графе, не зная какво казват издателите на вестници. може би гледат какво ще напишат конкурентите?

Анонимен, казано накратко - вестници и вестникари всякакви. И от всички ми е писнало. Пък това е моето място за реализиране и ще си пускам текстове от какъвто си искам тип. Нещо тебе да те бърка?

fen каза...

Преди известно време попаднах на това:
http://fen.log.bg/article.php?article_id=17365
Няма, какво да говорим.

kenkal каза...

Хм! Гнусно е!