Вестници и вестникарчета

Ходя си вчера из града по работа. Когато ми се насъбере обикаляне по различни институции, сигурно като повечето хора, групирам точките за посещение и систематично ги "изръшквам".
Сутринта младо усмихнато девойче ме причака на площада пред Катедралата и ми връчи първи брой на безплатния вестник "Новините днес". Аз поначало гледам на големите приказки скептично. А след като прочетох началната статия на г-на Петьо Блъсков (главен редактор на вестника и председател на съвета на директорите на "Ас медиа" АД, издаващ настоящия вестник) съвсем скептично погледнах на хубавото безплатно национално издание. (Увеличете снимката и ще прочетете.)

Май беше народна мъдрост, че няма нищо безплатно на този свят!? И сега как тъй ще ни излезе безплатно четенето на техния вестник? По кой начин ще платим? Като чакаме да ни казват общоизвестни истини? Който види куката за шарани, да я избягва! Според мен на българина отдавна му е писнало от вестници и телевизии, които да му казват кое, как, къде и колко. Мисля, че обикновеният човек се пита защо и докога! И тъй като "Спасяването на давещите се е работа на самите давещи се" българинът еднолично, персонално, независимо и въпреки всичко гледа да оцелее, да не се удави в морето от информация и в океана на собствената му действителност. И съответно всеки от обикновените хора плаща своята цена. Смятам всеки ще се съгласи, че тя никак не е ниска.

Докато чаках на една автобусна спирка, разглеждах списанията и другите продукти на витрината на вестникарската будка редом. От прозорчето обаче се подаде сърдитата физиономия на продавачката, която ме изгони да разглеждам ръкописните реклами по стълбовете, но да не й закривам търговската площ. Хубаво де, дръпнах се. После автобусът ми дойде. Припомняйки си мястото и ситуацията, като че ли не се сещам много хора да си купиха вестник. Няколко души подадоха стотинки за един от пенсионерските вестници и туй то. (Чела съм такива - в тях се дават конкретни отговори на конкретни, истински въпроси, свързани с пенсии, онаследяване, договори с арендатори. Съответно хората наистина имат полза от тях. Пък и цената им не е висока.) Ама лелката си чака клиенти - нали затова е там. Може някой да се купи и нещо по-сериозно.

Вече към обяд, вървейки към гарата, се заслушах в един глас, който нещо викаше. Сетих се за едновремешните вестникарчета, които тичали по улиците с топлото издание на сутрешния или вечерния вестник и с пълно гърло оповестявали най-горещата новина. Хората ги спирали и си купували вестника, за да научат повече. Гласът, който чувах, обаче не беше детски. Викаше мъж. И виковете му не разкриваха някаква извънредна новина! Не! Той сипеше обиди към минувачите: "Който живее във Варна, значи е варненец и обича "Ч**** ***е"! Купете си "Ч**** ***е" само за левче! Стига сте чели вестниците от голямото село Шопландия! Ако четете боклуците на голямото село, значи сте дупедавци! Който не чете "Ч**** ***е" не е варненец. Щом не е варненец, да си ходи в Шопландия! Купете само за 1 лев! Вие не четете варненски вестник?! Стягайте си багажа и си заминавайте, оставете Варна на истинските варненци! Ако искате да запазим варненския вестник, купувайте него, не ония шопски боклуци!" И всеки по улицата заобикаляше този потомък на старите вестникарчета отдалеко, сякаш бягаше от луд. Агресивната реклама явно изповядваше този човек, но всъщност упражняваше истинска антиреклама. Местния "патриотизъм" (по-скоро регионализъм) на този човек ме ужаси. Споровете за София, софиянците и провинциалистите ме отвращават, а сега видях такава идиотщина и за Варна. Що за ксенофоби се извъдихме? Откъде тая жлъч?

И си мисля колко много и различни "вестникарчета" има по нашите улици, за да ни натикват в ръцете този или онзи вестник. Повечето хора са склонни да вземат някакъв безплатен брой, пък и да не го прочетат, поне за увиване на яйца, кокошки, наденици и други благи армагани ще ги използват. Иде празник, ще се засилим по пътищата и на връщане ще сме с пълни торби. Та за вестниците и вестникарчетата говорех.