25 август 2009

Блатото "свои хора"

Не ще се измъкнем скоро от блатото "наши хора на наши хора". Че съм оптимист, оптимист съм. Ама очите ми бодат примери и примери за старата шуро-баджанашка практика на работа да се настаняват "свои хора". Аз лично съм си блъскала главата неведнъж в тая стена с амбицията да покажа способности, лоялност, знания. Обаче прекрасното впечатление и невероятните отзиви не стигат, щом трябва да се запази на работа един и да се освободи друг. Аз обикновено съм била от другите. Да, мога; да, организирана съм; да, всеки признава колко доре си върша работата (и в срок, и качествено). Обаче нямам никого зад гърба си! Не съм човек на еди кого си! Значи мога да почакам и да постоя без работа или мога да бъда освободена. Хвърлят ми едно успокоително "Такива хора се търсят на пазара на труда" и си измиват ръцете.

В разговори с приятели и познати относно това, че още не мога да се устроя на работа (истинска и стабилна) ме заливат примери в подкрепа на твърдението, че ако нямаш познат, който да ти помогне, ще си ходиш по събеседвания за работа, ще подаваш документи и ще чакаш да те потърсят. И най-вероятно няма да дочакаш. Пък ако те назначат нейде, то ще е докато дойде съответната важна персона, за която се пази мястото.

Ето две истории, споделени от семейни приятели, които просто не ми дават мира.
№1 Някакъв се преборил (не се изясни как) за мястото си след дълги години драпане. Много важна клечка на особено добре платена позиция. Същият накрая заявил "под сурдинка", че ще направи своята длъжност наследствена!!! В момента синчето на съответния служител се обучава в съответия университет и ще бъде достоен приемник на бащината служба. Това било обществена тайна в съответния ресор. Хм!
№2 Наш близък разбира, че там, където работи, е обявено вакантно място за длъжност с по-висока заплата. Отива да пита за необходимите документи и изказва желанието си да се кандидатира и да се подготви за конкурс. Преди да му дадат необходимата информация обаче му обясняват "съвсем добронамерено", че в **** има два вида служители - едните да работят, а другите да се водят на работа. В случая тази вакантна длъжност се обявявала ,за да се назначи служител от втория вид. Тц, тц, тц!

Как мога да коментирам?!

Аз пък вярвах, че нещата все ще тръгнат към подобряване. (Всъщност все още вярвам.) Щом можеш, назначават те и те пазят като кадър. Ако пък не си особено добър служител, могат лесно да се разделят с теб. Практиката показва, че нещата са си постарому - при назначаването и съкращаването на персонал са важни политиката (местна, вътрешна и всякаква друга) и връзките.

Аз пък продължавам да търся работа - по нормалния начин (без връзки)! Опитвам се да слушам съветите на млади познати, които ми казват да не продавам евтино труда си и да не работя неквалифицирана работа, но докога ще си виря носа не знам. Просто усещам как оптимизмът ми започва да се топи и паниката се настанява на негово място.


10 коментара:

К. Петев каза...

Така си е и не само в България. И аз имам Вашия проблемЖелая Ви успех и да имате повече приятели сред колегите си.

Анонимен каза...

Аз съм потърпевша от същите проблеми. Търси се удобен, податлив на манипулации, некритичен кадър, а не толкова другите качества. Покварата и корупцията са пропили цялото ни общество.

Блага каза...

Спести си паниката за момента, когато се окаже, че и за неквалифициран труд и съответното много по-ниско заплащане, търсят студенти с няколко години! опит и атрактивен външен вид. Аз вече минах през това.
Търси връзки. Или се надявай на дяволски късмет.
Желая ти успех!

kenkal каза...

К. Петев, благодаря за пожеланията. За това как е извън България нямам наблюдения, така че съм склонна да вярвам, че и там има подобно нещо. Но пък си мисля, че мащабите му не са като у нас.

Анонимен, покварата и корупцията са наистина навсякъде - дори и у нас, които се оплакваме, защото ние сме част от това общество. Не е ли истина?

Блага, паниката още не ме е обхванала, понеже и през това съм минала. Включая и ходенето на интервю, на което се оказва, че вербуват агенти за "благородна просия" по улици, домове и офиси. :(

pierrot каза...

Манталитет. Навсякъде го има навикът да се назначават "препоръчани" хора. Заради това, че поръчителят става задължен. Заради услугата. Просто у нас е ... в повече. Все пак вярвам и знам, че има достатъчно фирми, които могат да предложат място и работа за можещи.
Ако в един момент решиш, че търсенето на работа не е изход, започни да търсиш работодатели. От стандартна ( за съжаление ) ситуация се излиза с нестандартни решения...

Павелъ Дончевъ каза...

Аз за мое щастие си намирам работа без особенна трудност, в някои случаи дори ме търсят.
Отдавам го на факта че живея в София и в сектора в който работа има известна липса на кадри.
Също така имам известен стаж в областта вече и доста проекти зад гърба си.
А и като се замисли човек ако работата е свързана повече с главата няма как да назначат някой "парашутист" който не може да я върши.
2
Не знам каква точно работа си търсите все пак ...

Другото което ми направи впечатление е вашето мнение за вас самата. Малко нескромно звучи някак си.
Според мен такива думи трябва да ги казват работодателите Ви.
В никакъв случай не казвам да се подценявате но ако на интервютата говорите така за себе си има вероятност да "изплашите" интервюиращите (те да си помислят че си имат работа с поредната "аз съм най-добрата" кандидатка).
Затова ви съветвам да сте по - скромна на интервютата специално.

Поздрави и успех!

fen каза...

Според мен връзкарството няма да умре никога:(
Успех.

Анонимен каза...

От примерите, които не ви дават мира се вижда, че това са работодатели, които работят с немъчени пари- или са чужди, или са някакви държавни службици, където ден да мине друг да дойде. Вие при такива работодатели защо си търсите работа?

kenkal каза...

pierrot, наистина добър съвет. Благодаря!

Павелъ Дончевъ, сигурно наистина съм прекалила с увереността, но и без самочувствие не става. Пък на мен в момента ми е необходимо и да вярвам в себе си. Обещавам на интервю да не плаша работодателя :)

fen, благодаря!

kenkal каза...

Анонимен, в такава сфера работя. Примерите са от предприятия, които са нещо като държава в държавата.
Има много варианти за манипулиране на избора на персонал (в сферата, в която работя). А в други сфери май търсят хора без опит (и жизнен и професионален), за да бъдат обучени и формирани по калъп. Аз също мога да бъда обучена; лошото е че вече трудно ще вляза в тесен калъп. Мисля, че това ме прави неконкурентна. Не липсата на образование, опит и умение! А липсата на капаци за очите!