"Детство мое" - усмихнати спомени

Натопиха ме и мен да разказвам детски спомени - благодаря на Савлена за това. Няма да забравя и аз да я топна някой път някъде.

Не помня да съм била особено палаво или разглезено дете, но все имам някои спомени за белички и щуротийки. Сега по същество.

на 6 месеца

Моите най-първи детски спомени са много усмихнати и много наивни. Винаги съм била малката сестричка - чакана, обичана и пазена от всичко лошо. Когато родителите ми са купили къщата (в Нови пазар), цалата махла се плодяла, сиреч увеличавала се с по някое бебе. Приятелите на батко се сдобивали с братчета и сестричета, а той милият си оставал все самичък и много си искал братче (в краен случай сестриче). Накрая и той станал горд батко и бдял над моята особа като орел.

аз на 1 годинка, батко на 6

Мъкнел ме все със себе си, после ме изчакваше да настигам момчешката им банда, а накрая вече не ме искаше подире си, обаче аз нали съм свикнала, ходех си като кодук подире му.
Като цяло и до ден днешен с лекота се разбирам с мъжете - не съм свикнала да кокетнича, може би затова. Не съм участвала в боевете с фунийки, обаче стриктно спазвах мъжката дисциплина - намирах хартия за тях, складирах направените, помагах при изработването на количките за състезанията по задната улица. Съответно много се радвах, щом батко ме возеше на количката си с лагери. Такива състезания си устройваха момчетата от махлата...

с част от четата момчета

Може би един от най-ранните ми детски спомени е свързан с една шейна и една пералня.
Сигурно съм била на година и половина или на две и половина. Имаше дълбок сняг и всички татковци превозваха децата си по улиците с шейни. Пералнята трябваше да се отнесе на ремонт. Татко застла шейната с две одеала, както винаги, облече ме топло, намести ме в шейната, сложи отпреде ми пералнята на отговорно пазене и потеглихме. Тихо си седях в шейната и се радвах на всичко. Качвахме се на тротоарите, слизахме на шосето, пресичахме, спирахме се на раздумка с таткови познати.
Изведнъж - при поредното качване на тротоар - се намерих на снега, а върху мен оцеалото, пералнята и шейната. Стоях си като мишле в дупчица и точно през една дупчица гледах хорските крака около мен. Татко разчисти натурията от мен, видя ме, че съм здрава и спокойна, засмя се и отново нареди целия пъзел на превозното средство. Пътуването продължи без аварии.

І клас - чавдарчета

Едно лято, когато съм била на 7 или 8 години, гостувах на село (Ветрино) при дядо, стринка и чичо. Царство им небесно на всичките! Стринка ми поръча да нахраня мисирчетата, след като тя ги е прибрала от улицата, и да ги затворя за през нощта. Аз не отказвам помощ, ама имам панически страх от всякакъв пернат добитък, колкото малък и сладък да е той. Влизам в тяхното отделение. Изсипвам, където сваря триците им, и бързо навън, че да не ме погнат дребосъците по петите. Затварям чинно вратата и я подпирам с една ... брадва!?! И веднага пак на игра. След известно време пристига стринка разлютена, спипва ме за ухото и право при пуйчетата. Що да видя - вратичката им отворена, тях ги събират по двора, а едно е цапнато с брадвата по главата и вече е предало Богу дух. Излиза, че аз съм го убила като съм подпряла вратата с брадвата.
Тук ми иде да кажа "Чавдарчето е примерно дете - играе, пее, учи се, чете." Чавдарче мило и грижовно към домашните птици съм била де.

Спирам засега с разказите за онова време, защото не са една и две случките. Някой ден може и да продължа например с разказ за бойното ми кръщение в карането на колело. Но това друг път.

Сега е време да предам нататък и го правя. Да продължат играта поръчвам на Архиватора, Ганчо и Gloxy-Floxy. Дано се съгласят:)