Мисля си.
Дали традицията да се правят семейни портрети е жива днес?
Толкова много техника имаме, толкова много снимки на всякакви неща правим...
А правим ли си семейни снимки?
Дали традицията да се правят семейни портрети е жива днес?
Толкова много техника имаме, толкова много снимки на всякакви неща правим...
А правим ли си семейни снимки?
При мен се оформи цяла папка със стари, по-нови и съвсем пресни семейни портрети. Някои са в традициите на студийните фотографии, а други са по-неформални.
Разглеждайки ги, си мисля, че е прекрасно да ги имаме и умножаваме. И най-важното да ги пазим и разглеждаме заедно от време на време. Може би на Коледа или пък на специално наречен за това ден в годината? Какво му пречи на семейството да си измисли празник на семейната снимка и да се събира ежегодно за празнуване?
***
Прекрасната снимка в началото открих случайно (в сайта на една жена фотограф) и много ми хареса. Приемете я като поздрав за всички.
2 коментара:
Като се замисля...
Май отдавна не сме.
Иначе снимам много, но като цяло не обичам да имам хора на снимките. :)
Дори на моменти се дразня, ако не мога да ги "изрежа" от кадъра.
Изключение правя, когато щракам децата. С тях снимки много!
Ама мен да ме снимат - хич не обичам! :)))
Злати, и аз не обичам да бъда снимана, но понякога се щраквам. ("Маймун стояло, маймун излязло" важи специално при мен) ;)
Не мислиш ли, че редом с порастването и промените на децата, има промяна и у нас? Хубави, грозни, ние сме си ние. Що пък да не се видим как сме изглеждали преди 2, 5, 15 години?
Освен това в семейните портрети има специално очарование - независимо дали специално са се подредили хората в новите си униформи за снимка, или са хванати неочаквано всички. Има фамилни портрети, на които личи в момента в какви отношения са хората помежду си.
Всичко е спомени!
Публикуване на коментар