Имам си родители, които обичат да обикалят и да видят с очите си малко по-далече от носа си. Спастрили си някой лев и вдругиден потегляд към Истанбул. Три дни. Въоръжихме ги с апарат, заръчахме им да не се впускат в купуване на подаръци, а да събират сили за обиколки и ще ги чакаме да се върнат пълни с впечатления.
Баща ми се шегува, че щял да навести бай някой си (майстор на баклава от някакъв сериал) и да отиде да се повози на файтон в някакъв квартал, дето живеели други герои от друг сериал.
Познайте колко разкази ще има да слушаме след завръщането им. Ама не се оплаквам. Така възникват нови теми на разговор, спомените ще се обогатят с още няколко лавици...
С две думи - хубаво е, че отиват. И още по-хубаво е, че си гледат своя живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар