"Е, браво!"

Понеже в предната публикация стана дума за различните схващания по въпроса кой е добър и кой лош родител, се сетих за един истински пример. Имам и други, обаче този е най-фрапиращ. Дали аз смятам жената от примера за добра майка, няма да обяснявам. Мисля, че е ясно.
Та така...
Преди доста години, почти като мит, се носела историята за една майка, която пратила сина си в казармата. Взели го в друг град. Майка му напуснала работата си и отишла да живее и работи там, където служел синът й. Все пак да му помага - чорапите да му закърпи, гащите да му изпере... Майчината обич е безгранична! Всеки го знае, нали? И никой не подлага тази истина на съмнение. Затова никой не се учудил тогава, пък и сега никой не приема за странно, че майката дежуряла заедно със сина си. Когато той бил караул, тя караулела с него. Той - отвътре, тя - отвън оградата. Той - на плаца до знамето, тя - пред портала за кураж. Денем, нощем - двамата пазели казармата (или каквото там се охранява). И така две години!
- Е, браво! - казвам аз. - Незаменима майка!