Битката на народите - възстановка

Свърши възстановката на битката за Варна (Битката на народите), в която Владислав Варненчик намира смъртта си.

Добър замисъл пролича в подготовката и реализацията й, защото

1. мястото беше по-добро от алеите на музея;

2. видимостта беше много добра;

3. участниците бяха представени отделно и с обяснения (кои какви са - спахии, еничари, рицари - и какви оръжия ползват);

4. след битката "артистите" приеха аплодисментите на зрителите, както е редно;
5. в самия край на зрителите им се даде възможност да се снимат с героите и да тестват оръжията.
Основен недостатък обаче беше лошото озвучаване. Уредбата явно не беше достатъчно мощна и думите на диктора трудно се чуваха. Поради тази причина много хора почти до края на представлението не бяха разбрали какво гледат, какви са тези (прабългари ли са или други?!?), кога ще освобождават Варна...

Дано при следващия опит да се представи историята по този начин се реши и този проблем!

Не мога да се стърпя да кажа и впечатлението си от двама възрастни зрители (явно съпрузи), които се мъчеха да убедят внучката си - около 17-18 годишно момиче, че тези (представителите на османската войска) са прабългари. Не изтърпях и подкрепих момичето, което им обясняваше деликатно, че това не са прабългари. После същите възрастни хора очакваха да видят как Владислав освобождава Варна и бяха искрено разочаровани от края на битката - опожаряването на рицарското укрепление. Те явно бяха сигурни, че Варненчик е освободил града и затова тачим паметта му. Е, ако повече слушаха обясненията на внучката си, ако се чуваше малко по-добре дикторският текст и ако знаеха малко повече историята, щеше да бъде къде-къде по-добре. Тук трябва да призная, че доста възрастни - не само млади - имат объркани представи за исторически епохи, събития, личности. Това никак не ме радва, защото говори, че много исторически факти са повърхностно и избирателно запомнени. От друга страна се затвърждава и мнението ми, че много хора се задоволяват с просеното зрънце знания и имат самочувствие големи експерти, които няма какво повече да научат. Жалко!
Няма да е лошо, когато не знаем нещо - независимо колко сме големи и знаещи - да питаме, но и да слушаме какво ни се обяснява. От това няма да изглеждаме смешни още по-малко глупави.