Има едно същество, което целенасочено и осъзнато (според мен) се разграничава от малкото общество, в което живее. За него човешката група, в която по стечение на обстоятелствата съществува, не е общество. Вчера ми отговори "тук няма общество". Тоест обществото е някъде другаде, навън, далеко; но не е и сред хората, с които то е ежедневно. На няколко пъти на устата ми беше да кажа:- Според социолозите (пък и не само) човекът е социално животно. За теб максимата е вярна наполовина- че си животно, животно си, но само не и социално! - но всеки път се спирах.
Със сигурност няма и да кажа това, но упорито ми се върти в главата. Е, изпуснах малко пара тук - това си е моята територия.
Продължавам да мисля за упоменатото същество обаче. То страни от всички и от всеки (всъщност включва се в прояви на агресия към различните по етнос и при акция "Да вбесим околните"), то не харесва никого, то не обича да бъде гледано, то се завира все по тъмните ъгли, то недоволства от липсата на развлечения. То търси начини, и успешно ги намира, да дразни всячески всички, но категорично отказва да участва в каквато и да е обща дейност. Как да не си мисля, че това същество е асоциален тип?
6 коментара:
Всъщност за човек ли става дума или просто за капризна котка?
:))))))))))
Баш човешко същество си е всъщност.
Не знам защо, може и да бъркам, но като при децата е. Те правят бели, или както сега е модерно да се казва" асоциализират се", когато им липсва внимание . Винаги съм мислела,че в точно този случай няма деца, няма възрастни. Има точно -съшества. Но, както казах- може и да греша.
Всъщност аз съвсем умишлено казвам същество. Точно заради същото.
Мисля, че и аз го познавам :( май имаме общи познати.
Явно е така.
Публикуване на коментар